Йон Колфер - Кодът на вечността

Артемис свали телефонната слушалка от стойката на стената.

— В нашето семейство има повече от един Бътлър — каза той.

За осемнайсетия си рожден ден Джулиет Бътлър поиска и получи предпазна ластична жилетка за джудо, два тежки ножа за мятане и видеокасета с финалите от Световното състезание по кеч — неща, които обикновено не присъстват в списъка с желани подаръци на едно младо момиче. Но Джулиет Бътлър не беше като другите млади момичета.

Джулиет правеше изключение в много отношения. Първо, тя можеше да порази движеща се цел с всяко оръжие, което ви дойде наум, и, второ, можеше да запрати противника си на разстояние, достатъчно голямо, за да се счита за безопасно.

Разбира се, Джулиет не беше научила всичко това само с гледане на записи от състезания по кеч. Тя бе започнала обучението си на четиригодишна възраст. Всеки ден, след като я вземеше от детската градина, Домовой Бътлър водеше малката си сестричка в дожото на имението Фоул, където я обучаваше на различните видове бойни изкуства. На осем години Джулиет беше трети дан с черен колан в седем дисциплини. На единайсет вече излизаше извън йерархията на коланите.

По традиция всички мъже от семейство Бътлър се записваха в Академията за лична охрана на мадам Ко на дванайсетия си рожден ден, като всяка година в продължение на шест месеца изучаваха занаята на телохранителя, а през останалите шест работеха като охрана на някого, който не беше изложен на голям риск. Жените Бътлър обикновено ставаха прислужници в различни заможни семейства по света. Джулиет обаче беше решила да комбинира двете професии, като през половината година прислужваше на Анджелин Фоул, а през другата усъвършенстваше бойните си умения в лагера на мадам Ко. Тя беше първата жена Бътлър, записала се в Академията, и едва петата от основаването й насам, успяла да издържи изпита за физическа подготовка. Тренировъчни лагери никога не се организираха в една и съща страна за повече от пет поредни години. Бътлър беше преминал обучението си в Швейцария и Израел, а малката му сестра се обучаваше в планините Уцукушигахара в Япония.

Спалните помещения на мадам Ко бяха далеч от луксозната обстановка в имението Фоул. В Япония Джулиет спеше на сламеник, не носеше никакви други дрехи освен два груби памучни халата и се хранеше само с ориз, риба и протеинови шейкове.

Денят й започваше в пет и половина, когато заедно с другите възпитаници тя пробягваше четири мили до близкия поток, където ловеше риба с голи ръце. След като сваряваха рибата и я поднасяха на своя сенсей, учениците връзваха на гърбовете си празни двайсетгалонови бидони и се изкачваха нагоре до линията на снега. След като напълнеха бидоните със сняг, те ги търкаляха обратно до базовия лагер и там започваха да тъпчат снега с боси крака, докато се стопи, за да може сенсеят да го използва за банята си. После започваха тренировките.

Уроците включваха подготовка по Кос Та’па, бойно изкуство, разработено лично от мадам Ко и предназначено специално за телохранители, чиято основна цел е не самозащитата, а защитата на господаря. Възпитаниците на Академията преминаваха още задълбочен курс по оръжейно дело, учеха информационни технологии, устройство и поддръжка на автомобила и техники за преговаряне с похитители на заложници.

На осемнайсет години Джулиет можеше с вързани очи да разглоби и сглоби деветдесет процента от световната оръжейна продукция, да управлява всеки вид автомобил, да се гримира за по-малко от четири минути и въпреки поразителната си външност — резултат от евроазиатска смесица — да се впише в която и да било тълпа по света като местен жител. Брат й много се гордееше с нея.

Последен етап от обучението й беше полева симулация в непозната среда. Ако преминеше този изпит, мадам Ко щеше да бележи рамото на Джулиет със синя диамантена татуировка. Татуировката, идентична с тази на рамото на Бътлър, говореше не само за добрата физическа форма на възпитаника, но и за разностранния характер на подготовката му. В кръговете на личните охранители бодигардовете със синя диамантена татуировка не се нуждаеха от допълнителни препоръки.

Мадам Ко беше избрала град Сфакс в Тунис за последния изпит на Джулиет. Задачата й беше да преведе господаря си през шумния пазар на града, така наречената медина. Обикновено един телохранител би посъветвал господаря си да не минава през такъв оживен район, но мадам Ко изтъкна, че господарите рядко се вслушват в съветите на телохранителите си и затова е добре те бъдат подготвени за всякакви ситуации. Не стигаше това, ами мадам Ко предложи лично да изиграе ролята на господаря.