Йон Колфер - Кодът на вечността

Тя седеше на най-долното стъпало на голямото стълбище. От маслените портрети на стените я гледаха поколения Фоул. Капитанът от Полицията на Нисшите елементи активира микрофона в каската си и го превключи на високоговорител.

— Вихрогоне, запиши това, моля те. Имам чувството, че ще ни се наложи да го чуем отново.

— Всичко стана на една делова среща този следобед — започна Артемис.

— Продължавай.

— Разговарях с Джон Спайро, американски индустриалец.

Зеленика дочу тракане на клавиши. Несъмнено Вихрогон търсеше сведения за този Джон Спайро.

— Джон Спайро — почти веднага се обади кентавърът. — Тъмна личност дори по човешките понятия. Агенциите за сигурност на Калните създания отдавна се опитват да го тикнат зад решетките. Компаниите му са екологични убийци. И това е най-малкото: промишлен шпионаж, отвличане, изнудване, връзки с мафията. За каквото и да се сетиш, той вече го е правил и се е измъкнал.

— Това е човекът — каза Артемис. — Та, бях си уговорил среща с господин Спайро…

— Какво си искал да му продадеш? — прекъсна го Вихрогон. — Човек като Спайро не прекосява Атлантическия океан за чаша чай с кифлички.

Артемис се намръщи.

— Всъщност нямах намерение да му продавам каквото и да било. Само му предложих да изчакам с пускането в продажба на едно революционно изобретение — срещу възнаграждение, естествено.

Гласът на Вихрогон отекна хладно:

— Какво революционно изобретение?

Артемис се поколеба за секунда.

— Помните ли онези каски, които Бътлър взе от Отряда по изтеглянето?

— О, не! — изстена Зеленика.

— Деактивирах механизмите им за саморазрушаване и от сензорите и чиповете конструирах куб: В-куб, миникомпютър. Не беше трудно да инсталирам фиброоптичен блокатор, за да не можете да поемете контрола върху Куба, ако го засечете.

— Дал си феина технология на човек като Джон Спайро?

— Очевидно е, че не съм му я дал! — отсече Артемис. — Той сам си я взе.

Зеленика размаха показалец пред момчето.

— Не се прави на жертва, Артемис. Не ти отива. Какво си си въобразявал? Че Джон Спайро ще си тръгне и ще ти остави изобретение, което може да го направи най-богатият човек на повърхността на планетата?

— Значи твоят компютър ни е засякъл? — попита Вихрогон.

— Да — призна Артемис. — Неволно. Спайро поиска тест за следене и феините вериги на Куба прихванаха сателитните лъчи на ПНЕ.

— Не можем ли да блокираме бъдещи засичания? — попита капитан Зеленика.

— Дефлекторите на Убежище са безсилни срещу собствените ни технологии. Рано или късно Спайро ще научи за Народа. А ако това стане, не виждам как такъв човек просто ще живее в хармония с нас.

Зеленика изгледа кръвнишки Артемис.

— Да ти напомня за някого?

— Аз не съм като Джон Спайро — възпротиви се момчето. — Той е хладнокръвен убиец!

— След още няколко години и ти ще си същият — отвърна Зеленика.

Вихрогон въздъхна. Сложи Артемис Фоул и Бодлива Зеленика в една стая — и скандалът е неизбежен.

— Стига, Зеленика — обади се кентавърът. — Нека се държим като професионалисти. Първо трябва да отменим запечатването. Следващата ни задача е да измъкнем Куба от Спайро, преди той да е разгадал тайните му.

— Имаме известна преднина — каза Артемис. — Кубът е кодиран.

— Как е кодиран?

— Вградих Код на вечността в твърдия диск.

— Код на вечността? — попита Вихрогон. — Впечатлен съм.

— Не беше чак толкова трудно. Изобретих съвсем нов основен език, така че Спайро няма да има база за сравнение.

Зеленика започна да не разбира.

— И колко време ще му отнеме да разбие този Код на вечността?

Артемис не се сдържа да не повдигне вежди.

— Цяла вечност — каза. — На теория. Но с възможностите на Спайро значително по-малко.

Зеленика реши да не обръща внимание на тона му.

— Добре тогава, значи сме в безопасност. Няма нужда да търсим Спайро, щом единственото, с което разполага, е някаква кутийка с безполезни вериги.

— Съвсем не са безполезни — възрази Артемис. — Само дизайнът на чиповете може да отведе изследователския му екип в интересни посоки. Но за едно си права, Зеленика: няма нужда да търсим Спайро. След като разбере, че съм още жив, той сам ще дойде да ме търси. В края на краищата, аз съм единственият, който може да отключи целия потенциал на В-куба.

Зеленика обхвана главата си с ръце.

— Значи всеки момент тук може да нахлуе отряд от наемни убийци, за да търси ключа към твоя Код на вечността. В такива моменти е добре наблизо да има някой като Бътлър.