Йон Колфер - Кодът на вечността

— Ще стрелям от петнайсет сантиметра.

— Добре, но побързай: топлината се разпространява.

Гърдите на Бътлър бяха възвърнали цвета си и ледът в цялото тяло се топеше. Зеленика отново натисна спусъка, като този път направи малък разрез във формата на полумесец. На ръба на раната се оформи самотна капка кръв.

— Няма обилно кървене — отбеляза Вихрогон. — Това е добре.

Зеленика прибра оръжието в кобура.

— А сега какво?

— Сега бръкни надълбоко и излей магията си до последната капка. Не я оставяй сама да изтече — изтласкай я.

Зеленика направи гримаса. Тази част никак не й допадаше. Макар че беше лекувала много пъти, така и не можа да свикне с пъхането на пръсти в чуждите вътрешности. Изпъна палци, опря кокалчетата им едно о друго и бръкна в разреза.

— Излекувай го — прошепна тя и магията потече по пръстите й. Около раната на Бътлър подскачаха сини искрици и потъваха вътре като падащи звезди, които изчезваха зад хоризонта.

— Още, Зеленика — пришпори я Вихрогон. — Още един тласък.

Зеленика отново се напъна, този път по-силно. Отначало потокът беше обилен — кипяща маса от сини искрици, — но после, когато започна да се изчерпва, магията потече по-слабо.

— Това е — каза тя задъхана. — Имам само колкото да си сложа щита на път за вкъщи.

— Добре тогава — отвърна Вихрогон, — отдръпни се до второ нареждане, защото след малко ще настане ад.

Зеленика застана до стената. В първите няколко секунди нищо не се случи, после гърбът на Бътлър се огъна и той изпъчи гърди. Зеленика чу как няколко прешлена изпукаха.

— Сърцето заби — отбеляза Вихрогон. — Дотук беше лесното.

Бътлър се отпусна обратно в камерата. Прясната му рана започна да кърви. Магическите искрици се сплетоха, като образуваха трептяща ризница около туловището на телохранителя. Бътлър се затресе на масата като топче в дрънкалка — магията възстановяваше атомите. От порите му започна да излиза пара, чрез която токсините напускаха организма му. Слоят лед, който го бе сковал, моментално се разсея, като образува облаци и дъжд от водните частици, полепнали по металния таван. Пликовете с лед се издуха като балони и кристалите скреж върху тях се разлетяха из помещението. Явлението приличаше на многоцветна буря.

— Сега върви при него! — изкомандва Вихрогон в ухото на Зеленика.

— Какво?

— Върви! Магията се движи по гръбначния му стълб. Задръж главата му неподвижна, докато трае лечението, иначе може да започне делене на увредени клетки. След като лечението приключи, нищо не можем да променим.

Чудно, помисли си Зеленика. Задръж Бътлър неподвижен. Няма проблем.

Тя с усилие си запробива път през вихрушката, като едва виждаше от ледените кристали, които се сипеха по визьора й.

Човешкото тяло продължаваше да се мята в криогенната камера, забулено в облаци пара.

Зеленика стисна с две ръце главата на Бътлър. Вибрациите запълзяха по цялата им дължина и разтресоха тялото й.

— Дръж го, Зеленика. Дръж го!

Тя се надвеси над камерата и затисна с цяло тяло главата на телохранителя. В цялата суматоха изобщо не можеше да разбере дали усилията й имат някакъв резултат.

— Наближава! — извика Вихрогон в ушите й. — Приготви се!

Потокът от магическа сила се разля по врата и лицето на Бътлър. Сините искрици се съсредоточиха около очите, плъзнаха по дължината на очния нерв до самия мозък. Очите на Бътлър рязко се отвориха и се завъртяха в орбитите си. Устата му също оживя и занарежда дълги върволици от думи на различни езици без никаква логическа връзка.

— Мозъкът му тества системите — обясни Вихрогон. — Просто проверява дали всичко работи.

Всеки мускул и става се напрягаха до крайност, извиваха се, въртяха се и се изпъваха. Фоликулите на космите работеха с бясна скорост, като покриваха обикновено гладко избръснатата глава на Бътлър с гъста коса. Ноктите израснаха и щръкнаха като на тигър, а по лицето му набоде брада.

Зеленика се държеше с всички сили. Представяше си, че сигурно така се чувстват каубоите, когато укротяват някой своенравен бик.

Постепенно искриците се разпръснаха спираловидно и изтляха във въздуха като въглени, угасени от вятъра. Бътлър се успокои и се отпусна. Тялото му лежеше в петнайсет сантиметра вода и охладител. Дишаше бавно и дълбоко.

— Успяхме — каза Зеленика и се свлече на колене. — Жив е.

— Не бързай да се радваш — отвърна Вихрогон. — Има още много да се свърши. Той ще остане в безсъзнание най-малко два дни, а като се събуди, кой знае в какво състояние ще бъде умът му. Вече е очевидно, че имаме проблем.