Йон Колфер - Кодът на вечността

Зеленика отвори клапана на крилата и се издигна до четири метра височина.

— Не, Артемис. Искам да ми обясниш сега. Ако ти е трябвала помощ, защо не се обади по собствения си телефон?

Артемис положи усилия да отговори на въпроса.

— Нали ми каза, че Вихрогон е свалил наблюдението от комуникациите ми, пък и не бях сигурен, че ще дойдеш.

Зеленика се замисли.

— Добре де. Може би нямаше да дойда.

Тогава забеляза.

— Къде е Бътлър? Сигурно пак ни пази гърбовете, както обикновено.

Артемис не отговори, но изражението на лицето му подсказа на Зеленика защо Калното създание я беше повикало.

Артемис натисна един бутон и капакът на криогенната камера се отвори с пневматично съскане. Вътре лежеше Бътлър, покрит с един сантиметър лед.

— О, не — въздъхна Зеленика. — Какво се е случило?

— Спря куршум, който беше предназначен за мен — отговори Артемис.

— Кога най-после ще се научиш, Кално създание? — избухна феята. — Твоите малки кроежи имат свойството да нараняват хората. Най-вече онези, които държат на теб.

Артемис не отговори. В края на краищата, което е вярно — вярно е.

Зеленика отлепи един плик с лед от гърдите на телохранителя.

— Откога е така?

Момчето погледна часовника на мобилния си телефон.

— От четири часа и петнайсет минути. Плюс-минус минута-две.

Капитан Зеленика избърса слоя скреж и сложи длан върху гърдите на Бътлър.

— Четири часа и петнайсет минути. Не знам, Артемис. Нищо не улавям. Нито искрица.

Артемис вдигна поглед от криогенната камера.

— Можеш ли да го направиш, Зеленика? Можеш ли да го излекуваш?

Зеленика отстъпи назад.

— Аз? Аз не мога. Само професионален лечител би дръзнал да опита такова нещо.

— Но ти излекува баща ми!

— Това е друго. Баща ти не беше мъртъв. Дори не беше в критично състояние. Не ми е приятно да го кажа, но Бътлър си е отишъл. Отдавна.

Артемис извади изпод ризата си кожената връвчица, на която висеше златен медальон. Кръглата монетка беше пробита. Точно по средата.

— Помниш ли? Ти ми го даде, за да ми покажеш, че показалецът ти е зараснал добре. Каза, че ще ми напомня за искрицата почтеност в мен. Сега се опитвам да направя нещо почтено, капитане.

— Не става дума за почтеност. Това просто не може да се направи.

Артемис почука с пръсти по хирургическата маса. Размишляваше.

— Искам да говоря с Вихрогон — каза накрая.

— Аз говоря от името на Народа, Фоул — сопна се Зеленика. — Ние не приемаме нареждания от човеци.

— Моля те, Зеленика — каза Артемис. — Просто не мога да го оставя. Това е Бътлър.

Зеленика не можа да устои. В края на краищата, Бътлър беше спасявал задниците на всички, и то неведнъж.

— Много добре — отвърна тя и свали от колана си резервен комуникатор. — Само че и Вихрогон няма да има добри новини за теб.

Артемис нахлузи комплекта слушалки на едното си ухо, като нагласи микрофона така, че да бъде близо до устата му.

— Вихрогоне? Слушаш ли?

— Шегуваш ли се? — разнесе се отговорът в слушалките. — Това е по-хубаво от човешка сапунена опера.

Артемис събра мислите си. Трябваше да бъде убедителен, иначе Бътлър щеше да изгуби последния си шанс.

— Единственото, което искам, е лечение. Разбирам, че може и да не се получи, но какво ни струва да опитаме?

— Не е толкова просто, Кално създание — отговори кентавърът. — Лечението не е лесен процес. Необходими са дарба и концентрация. Зеленика е доста добра, гарантирам ти го, но за такова нещо ще ни трябва обучен екип от магьосници лечители.

— Няма време — отсече Артемис. — Бътлър е мъртъв от часове. Трябва да се направи веднага, преди глюкозата да се абсорбира в кръвта. Вече има увреждане на тъканите на пръстите.

— А може би и на мозъка? — предположи кентавърът.

— Не. Свалих температурата още в първите минути. Замразих черепа му веднага след инцидента.

— Сигурен ли си? Нали не искаме да възстановим тялото на Бътлър без умствените му способности?

— Сигурен съм. Мозъкът е наред.

Вихрогон запази мълчание за няколко секунди.

— Артемис, ако се съгласим да опитаме, нямам представа какви ще бъдат резултатите. Ефектът върху тялото на Бътлър може да бъде катастрофален, да не говорим за ума му. Операция от този вид никога не е правена на човек.

— Разбирам.

— Наистина ли, Артемис? Наистина ли разбираш? Готов ли си да се сблъскаш с последиците от това лечение? Може да възникнат множество непредвидими проблеми. Каквото и да излезе, ще бъде за твоя сметка. Готов ли си да поемеш тази отговорност?