Йон Колфер - Кодът на вечността

Бътлър лежеше в отворена криогенна камера, снабдена със собствени жироскопи. Беше облечен в специален сребрист костюм за замразяване, а върху тялото му като пакетчета захар в чаша имаше натрупани пликове с лед.

Констанс не беше свикнала хората наистина да слушат с интерес обясненията й на процеса на замразяване, но този блед младеж поглъщаше информацията по-бързо, отколкото тя бе в състояние да му я предоставя.

— Нима водата няма пак да замръзне? Глюкозата не може да попречи на това.

Констанс остана поразена.

— Ами да, така е. Само че на по-малки кристалчета, така че ще може да се движи свободно между клетките.

Артемис записа нещо в джобния си компютър.

— Това не е необходимо. Аз само искам той да остане в стаза за няколко часа. После няма да има никакво значение.

— Не мисля, че разбирате, млади човече — каза доктор Лейн. — Настоящата медицина не се е развила до такава степен, че да излекува такова нараняване. Ако скоро не направя пълна подмяна на кръвта, ще се получи сериозно увреждане на тъканите.

Колата подскочи, когато колелата й минаха през една от множеството лондонски дупки. Ръката на Бътлър отскочи и за миг Артемис бе готов да се закълне, че телохранителят е жив.

— Не се безпокойте за това, докторе.

— Но…

— Сто хиляди паунда, Констанс. Просто не спирайте да си повтаряте тази сума. Паркирайте колата пред Института и забравете за нас. На сутринта вече ще ни няма. И двамата.

Доктор Лейн се изненада.

— Да паркираме отвън? Дори не искате да го внесем?

— Не, Бътлър ще остане отвън — каза Артемис. — Моят… ъ-ъ-ъ… хирург има проблем със сградите. Но нали може аз да вляза и да ползвам телефона ви? Трябва да проведа малко особен телефонен разговор.

Светлините на Лондон грееха под Зеленика като звезди на някаква размирна галактика. По принцип столицата на Англия беше територия, забранена за полети на служители на Разузнаването заради четирите летища, които бълваха самолети в небето над града. Преди пет години капитан Риск Кафяво Водорасло се отърва на косъм от сблъсък с един „Еърбъс“, който летеше от „Хийтроу“ до „Кенеди“. Оттогава всички планове за полети над градове с летища се одобряваха лично от Вихрогон.

Зеленика заговори в микрофона в каската си.

— Вихрогоне! Предвиждат ли се полети, за които трябва да знам?

— Чакай да наглася радара. Добре, да видим. На твое място бих се спуснал до петстотин фута. След минута-две трябва да кацне един 747 от Малага. Няма да те удари, но компютърът в каската ти може да се намеси в системите му за навигация.

Зеленика свали задкрилките, докато слезе на необходимата височина. В небето над главата й с писък профуча гигантски реактивен самолет. Ако не бяха тапите й за уши, и двете й тъпанчета щяха да се пръснат.

— Добре. Успешно избегнах самолет, пълен с туристи. Сега какво?

— Сега ще чакаме. Ако изникне нещо важно, ще се обадя.

Не се наложи да чака дълго. След по-малко от пет минути Вихрогон наруши радиомълчанието.

— Зеленика! Получихме нещо.

— Нов сигнал?

— Не. Нещо от системата „Страж“. Задръж, изпращам файла до каската ти.

На визьора на Зеленика се показа звуков файл. Вълната му приличаше на данни от сеизмограф.

— Какво е — подслушан телефонен разговор?

— Не точно — отвърна Вихрогон. — Това е един от милиардите файлове, които „Страж“ ни изпраща всеки ден.

Системата „Страж“ се състоеше от множество уреди за прихващане, които Вихрогон бе прикачил към стари американски и руски сателити. Функцията им беше да следят всички човешки телекомуникационни системи. Разбира се, не би било възможно да се прослушват всички телефонни разговори, провеждани всеки ден. Затова компютърът беше програмиран да търси ключови думи. Ако например в някой разговор се появяха думи като „фея“, „убежище“ и „подземен“, компютърът го маркираше. Колкото повече думи и изрази, свързани с Народа, се съдържаха в разговора, толкова по-напред в списъка попадаше.

— Това е обаждане от Лондон, направено преди няколко минути. Пълно е с ключови думи. Досега не съм чувал нищо подобно.

— Просвири — отчетливо произнесе Зеленика, за да задейства гласовата команда. Един вертикален курсор се втурна по звуковата вълна.

„Народът — каза нечий глас, трудно доловим поради смущенията. — Полиция на Нисшите елементи, Убежище, летища за совалки, елфи, Бюа Кел, тролове, спиране на времето, Разузнаване, Атлантида.“