Йон Колфер - Кодът на вечността

Другото летище беше в Уилтшир, точно зад мястото, което човеците наричаха Стоунхендж. Калните създания имаха няколко теории за произхода на тази конструкция. Те варираха от място за приземяване на летящи чинии до център на езическо поклонение. Истината далеч не беше толкова впечатляваща. Всъщност Стоунхендж бе някогашен пункт за наземна продажба на храна върху сплескан хляб. Или, по човешки понятия, лавка за пица.

Един гном на име Тресавище беше забелязал колко много туристи забравят да си вземат сандвичи за наземните екскурзии и затова бе отворил будка зад терминала. Обслужването ставаше бързо. Докарваш совалката до едно от прозорчетата, казваш какво да има отгоре на хляба и след десет минути вече се тъпчеш до пръсване. Разбира се, когато човеците започнаха да говорят с цели изречения, Тресавище трябваше да премести бизнеса си под земята. А и без това от купчините кашкавал земята ставаше клисава. Няколко от прозорчетата дори се срутиха.

За редовите граждани на феиния народ беше трудно да получат визи за Стоунхендж заради постоянното оживление на повърхността. Но пък някои хипита виждаха феи всеки ден и това никога не предизвикваше сензация. Като полицейски служител Зеленика нямаше визови проблеми: едно показване на значката от Разузнаването можеше да отвори дупка в земната повърхност.

Но това, че беше офицер от Разузнаването, не помагаше, когато не се предвиждаше магмен поток. А шахтата на Стоунхендж беше пресъхнала от триста години. Нямаше и искрица. При липсата на експрес, който да яхне, Зеленика беше принудена да пътува на борда на туристическа совалка.

Първата совалка беше претъпкана, но за късмет някой бе отменил резервацията си в последния момент, така че не се наложи някой от пътниците да слиза.

Совалката беше луксозен модел с петдесет места. Тя бе наета специално от братството „Тресавище“ за посещение на обекта на техния патрон. Тези феи, предимно гноми, бяха посветили живота си на пицарството и всяка година честваха първия ден на Тресавище в бизнеса с чартърен полет и пикник на земната повърхност. Менюто на пикника се състоеше от пица, грудкова бира и сладолед с вкус на пица. Няма нужда да споменаваме, че през целия ден те не сваляха от главите си гумените бонета във формата на пица.

И така в продължение на шестдесет и седем минути Зеленика седя притисната между двама гноми, които се наливаха с бира и пееха химна на пицата:

Химнът имаше сто и четиринайсет куплета. И нататък не ставаше по-поносимо. Гледката на светлините на терминала при Стоунхендж никога не бяха изпълвали Зеленика с такава радост.

Самият терминал беше много обширен, с три платна за митническа проверка, комплекс за развлечения и безмитен магазин. Последният писък на модата в сувенирите беше една кукла Кално създание хипи, която като я натиснеш по коремчето, произнасяше: „Мир, човече“.

Като размахваше значката си, Зеленика мина през опашката от чакащи за митническа проверка, след което се качи на обезопасен ескалатор до повърхността. Напоследък беше станало по-лесно да се излиза на земната повърхност при Стоунхендж, защото Калните създания бяха сложили ограда. Човеците пазеха историческото си наследство или поне така мислеха. Странно, но като че ли бяха по-загрижени за миналото, отколкото за настоящето си.

Зеленика пристегна крилата си и след като от контрол полети й дадоха знак да тръгва, тя освободи въздушната спирачка и се издигна на седем хиляди фута височина 3 3 Около 2300 м. — Бел.прев. . Имаше дебел слой облаци, но въпреки всичко тя активира щита си. Сега никой не можеше да я забележи, тя беше невидима за човешкото и механичното око. Само плъховете и два вида маймуни можеха да виждат през феиния щит.

Зеленика включи бордовия навигатор в компютъра на крилата и остави уредите да управляват вместо нея. Приятно й беше отново да лети над земната повърхност, особено при залез-слънце. Това бе любимото й време от деня. На лицето й се разля бавна усмивка. Въпреки ситуацията тя беше доволна. Това бе нейното призвание. Разузнаването. Когато вятърът плющи във визьора ти и стиснал зъби, летиш към предизвикателството.

Бяха изминали почти два часа, откакто Бътлър беше прострелян. По принцип времето от спирането на сърцето до мозъчното увреждане е около четири минути, но този период може да бъде удължен, ако телесната температура на пациента значително се понижи. Жертвите на удавяне например могат да се съживят до час след видимата им смърт. Артемис можеше само да се моли импровизираната му криогенна камера да задържи Бътлър в стаза 4 4 Забавяне, застой (мед.). — Бел.прев. , докато го премести в една от камерите на институт „Ледников период“.