Йон Колфер - Кодът на вечността

Институтът по криогеника разполагаше със специална кола за транспортиране на клиентите си от частните клиники, в които бяха издъхнали. Колата беше снабдена със собствен генератор и пълно хирургично оборудване. И макар че много лекари считаха криогениката за шарлатанство, самата кола би задоволила и най-строгите изисквания за апаратура и хигиена.

— Тези коли струват близо милион паунда едната — съобщи доктор Констанс Лейн на Артемис, след като седнаха в ослепително бялата подвижна хирургична зала. На хирургичната маса между тях беше привързана с ремъци цилиндрична криогенна камера.

— Колите се правят по поръчка в Мюнхен и са специално бронирани. Това нещо може да мине през пехотна мина и да излезе цяло и невредимо.

По изключение този път Артемис не беше заинтересован от предлаганата му информация.

— Много хубаво, докторе, но не можем ли да се движим по-бързо? Времето на съдружника ми изтича. Вече минаха сто двайсет и седем минути.

Констанс Лейн направи опит да се намръщи, но кожата на челото й беше прекалено опъната.

— Два часа? Никой досега не е бил съживяван след толкова време. Но всъщност никой досега не е бил съживяван след престой в криогенна камера.

Движението в Найтсбридж беше както винаги хаотично. В „Хародс“ бяха обявили разпродажба за деня и сградата беше обсадена от напористи клиенти, които се редяха на опашка, за да влязат в луксозния магазин. Отне им още седемнайсет минути да стигнат до задния вход на „Ан Фен“.

Часът беше четири и трийсет и шест и, както бе обещал инспекторът, нямаше полицаи, с изключение на един. Самият инспектор Джъстин Бар стоеше на пост на задния вход. Той бе огромен мъж, потомец на народа на зулусите, както казваше Бътлър. Не беше трудно човек да си представи двамата рамо до рамо в някоя далечна земя.

Невероятно, но се намери свободно място за паркиране и Артемис слезе от колата.

— Криогеника — каза Бар, като забеляза надписа на колата. — Мислиш ли, че можеш да направиш нещо за него?

— Значи сте погледнали във фризера? — попита Артемис.

Инспекторът кимна.

— Как можех да устоя? Работата ми е да бъда любопитен. Съжалявам, той беше добър човек.

— Той е добър човек — упорито го поправи Артемис. — Не съм готов да се откажа от него.

Бар отстъпи встрани, за да направи път на двама униформени санитари от институт „Ледников период“.

— Според моите хора група въоръжени бандити са се опитали да ограбят заведението, но е имало земетресение, което им е попречило. Ще си изям значката, ако наистина е било така. Едва ли можеш да хвърлиш светлина върху случилото се, нали?

— Един мой конкурент не одобри деловата ми стратегия. Неодобрението му прерасна в насилие.

— Кой дръпна спусъка?

— Арно Тъпст. Новозеландец. Изрусена коса, обеци, татуировки по ръцете и врата. Повечето му зъби липсват.

Бар си записа.

— Ще изпратя описанието до всички летища. Кой знае, може и да го хванем.

Артемис разтърка очи.

— Бътлър ми спаси живота. Куршумът беше за мен.

— Типично за Бътлър — каза Бар и кимна. — Мога ли да помогна с нещо?

— Ако се наложи, веднага ще ви се обадя — отвърна Артемис. — Подчинените ви завариха ли някого в заведението?

Бар погледна в бележника си.

— Няколко клиенти и персонал. Всички се легитимираха, затова ги пуснахме. Крадците са избягали, преди да дойдем.

— Няма значение. Сам ще се разправям с престъпниците.

Бар полагаше неимоверни усилия да не обръща внимание на суетенето в кухнята зад гърба му.

— Артемис, можеш ли да ми гарантираш, че няма да загазя заради това? Технически погледнато, тук е извършено убийство.

Артемис погледна Бар втренчено, което не беше лесно.

— Инспекторе, няма труп — няма престъпление. Гарантирам ви, че утре Бътлър ще бъде жив и ще рита топка. Ще го накарам да ви се обади, ако това ще успокои съвестта ви.

— Ще я успокои.

Санитарите изкараха Бътлър на количка. Лицето му бе покрито със скреж. От увреждането на тъканите пръстите му вече започваха да посиняват.

— Хирургът, който ще го оправи от това състояние, трябва да е истински магьосник!

Артемис наведе глава.

— Такъв е планът, инспекторе. Такъв е планът.

В колата доктор Лейн направи няколко инжекции с глюкоза.

— Това е, за да спре унищожаването на клетките — обясни тя на Артемис, докато масажираше гърдите на Бътлър за раздвижване на глюкозата. — Иначе водата в кръвта ще замръзне на кристали и ще пробие стените на клетките.