Йон Колфер - Кодът на вечността

— Готов съм — отвърна Артемис без колебание.

— Много добре, тогава решението е в ръцете на Зеленика. Никой не може да я принуди да използва магията си: това зависи от нея.

Артемис сведе поглед. Нямаше сили да погледне капитана.

— Е, Зеленика… Ще го направиш ли? Ще опиташ ли?

Зеленика избърса скрежа от челото на Бътлър. Той беше добър приятел на Народа.

— Ще опитам — отвърна тя. — Нищо не обещавам, но ще направя каквото мога.

Краката на Артемис се подкосиха от облекчение. След малко отново се овладя. Сега не беше време за разнежване.

— Благодаря ти, капитане. Осъзнавам, че решението не е било лесно. А сега какво да правя?

Зеленика посочи задната врата на колата.

— Излез. Имам нужда от стерилна обстановка. Когато свърша, ще те повикам. И каквото и да стане, каквото и да чуеш, не влизай, докато не те повикам.

Зеленика свали камерата от каската си и я закачи на капака на криогенния цилиндър, за да може Вихрогон да вижда по-добре пациента.

— Така добре ли е?

— Да — отговори Вихрогон. — Виждам отлично горната част на тялото. Криогеника. Този Фоул е направо гений за човек. Даваш ли си сметка, че е разполагал с по-малко от минута, за да измисли този план? Умно Кално създание.

Зеленика грижливо изтърка ръцете си над медицинския умивалник.

— Не достатъчно умно, за да не си търси белята. Не мога да повярвам, че го правя. Лечение на човек, мъртъв от четири часа и петнайсет минути. Това сигурно е първият подобен опит.

— Технически погледнато, лечението ще трае само две минути, ако наистина мозъкът е бил замразен веднага. Но…

— Но какво? — попита Зеленика, докато енергично бършеше пръстите си с кърпа.

— Замразяването оказва влияние на биоритмите и магнитното поле на тялото — неща, които дори Народът не разбира докрай. Тялото не е само кожа и кости. Нямаме представа как подобна травма ще се отрази на Бътлър.

Зеленика надникна в камерата.

— Сигурен ли си, че идеята е добра, Вихрогоне?

— Иска ми се да имахме време за обсъждане, Зеленика, но всяка секунда коства на стария ни приятел една-две мозъчни клетки. Ще говорим в хода на операцията. Първото, което трябва да направим, е да огледаме раната.

Зеленика отлепи няколко плика с лед и разкопча ципа на костюма от фолио. Входното отвърстие беше малко и черно, точно по средата на локва кръв, подобна на разцъфнало цвете.

— Не е имал никакъв шанс. Точно под сърцето. Ще разгледам по-отблизо.

Зеленика затвори визьора си и използва филтрите на каската за уголемяване на образа.

— Вътре има нишки. Кевлар, струва ми се.

Вихрогон изцвили в слушалките.

— Само това ни липсваше. Усложнения.

— Какъв е проблемът с нишките? Сега наистина не е време за специализиран жаргон. Искам обяснение на прост гномски.

— Добре. Обяснявам като за идиоти. Ако бръкнеш с пръсти в раната, магията ще възпроизведе клетките на Бътлър заедно с нишките кевлар. Ще бъде мъртъв, но затова пък брониран.

Зеленика усети как от напрежение я полазват тръпки.

— И така, какво трябва да направя?

— Трябва да отвориш нова рана и да оставиш магията да потече оттам.

Страхотно, помисли си Зеленика, нова рана. Колко му е да пробиеш дупка в стар приятел.

— Но той е твърд като камък!

— Ами тогава ще трябва да го поразтопиш малко. Използвай „Неутрино 2000“ на ниска степен, но не прекалявай. Ако мозъкът се събуди по-рано, отколкото трябва, с Бътлър е свършено.

Зеленика извади неутриното си, като нагласи мощността на минимум.

— Къде предлагаш да разтопя?

— Пак на гърдите. Имай готовност да лекуваш: топлината ще се разпространи бързо. Бътлър трябва да се излекува, преди кислородът да стигне до мозъка му.

Зеленика насочи лазера към гърдите на телохранителя.

— Само кажи кога.

— Приближи малко. Горе-долу петнайсет сантиметра. Две секунди.

Зеленика вдигна визьора си и няколко пъти вдиша дълбоко. „Неутрино 2000“ — хирургичен инструмент? Кой би помислил?

Тя натисна спусъка, докато чу първото щракване. При второто лазерът щеше да се активира.

— Две секунди, нали?

— Да. Хайде.

Щрак. От цевта на неутриното изскочи оранжев лъч от концентриран огън, който обля гърдите на Бътлър. Ако беше жив, телохранителят щеше да изгуби съзнание. Образува се правилен кръг от изпаряващ се лед, който полепна на капки по тавана на подвижната хирургична зала.

— А сега — обади се Вихрогон с писклив от напрежение глас — свий лъча и фокусирай в една точка.

Зеленика ловко промени настройките с палец. Свиването на лъча щеше да усили неговата мощност, но лазерът трябваше да се нагласи много внимателно, за да не среже от край до край тялото на Бътлър.