Ли Бардуго - Престол и щурм

— Те не са неизтребими — отвърна Николай и кимна към мен. — Тъмнейший също. В това съм сигурен — нали го прострелях.

Зоя ококори очи.

— Ти си го прострелял?

— Точно така — потвърди Николай. — За съжаление не беше смъртоносно, но с практиката ще се усъвършенствам. — Той направи пауза и се взря поотделно във всяко от разтревожените лица около масата. После продължи. — Тъмнейший притежава огромна сила, но ние също. Той никога не се е изправял срещу обединената мощ на Първа и Втора армия, нито подозира за оръжията, които имам намерение да осигуря. Ще се изправим лице в лице.

Ние ще го обградим и тогава ще видим чий ще е щастливият куршум.

Докато тъмните орди на Тъмнейший са съсредоточени срещу Малкия дворец, той ще бъде уязвим. Замисляхме да разположим около столицата тежковъоръжени отряди от Гриша и солдати на разстояние четири километра един от друг. Започнеше ли битката, те щяха да стеснят кръга около Тъмнейший и да хвърлят срещу него цялата огнева мощ, която Николай можеше да ни осигури.

В известен смисъл Тъмнейший винаги се е страхувал точно от това. Още си спомнях как описваше новите оръжия, създавани извън пределите на Равка, и какво ми каза веднъж под счупените греди на една крайпътна плевня: „Епохата на гришанската сила отива към своя край“.

Паша се прокашля.

— Знаем ли какво ще стане с армията от сенки, когато убием Тъмнейший?

Прииска ми се да я прегърна. Нямах ни най-малка представа какво би станало с ничевие, ако успеем да повалим Тъмнейший. Възможно бе те да се разтворят във въздуха, но нищо чудно да освирепеят още повече и дори по-лошо, но тя каза: „Когато убием Тъмнейший“. Колебливо, уплашено, но въпреки това в думите й имаше зрънце надежда.

Главните ни усилия бяха хвърлени в изграждането на защитата на Ос Олта. В града от стари времена имаше цяла мрежа от камбани, които звъняха при тревога — така дворецът щеше да е предупреден, когато се появи враг. С позволението на баща си Николай разположи по градските и дворцовите стени огромни самозареждащи се револвери, каквито бях видяла на борда на „Колибрито“. Въпреки недоволството на Гриша, наредих да сложат няколко от тях и върху покрива на Малкия дворец. Вероятно нямаше да спрат ничевие, но поне щяха да ги забавят.

Макар и с неохота, Гриша постепенно осъзнаха колко незаменими са Фабрикаторите.

Огнетворци и Материалки заедно работеха върху създаването на гренатки, които да произвеждат достатъчно силен взрив и светлина, та да забавят настъплението на воините сенки. Проблемът беше с какво да заменят взривния прах в тях, който би поразил всичко и всички наоколо. Понякога чак ме хващаше страх, че ще вдигнат във въздуха Малкия дворец и ще свършат работата на Тъмнейший вместо него. Често виждах на вечеря в куполната зала Гриша с обгорени маншети и опърлени вежди.

Съветвах ги да пренесат по-опасните експерименти на брега на езерото и да гледат Вълнотворците да са наблизо в случай на извънредно положение.

Николай също беше въодушевен от работата им и настояваше да се включи поне в проектирането на външния вид на новото оръжие. Фабрикаторите първо се опитаха да го изолират, после си дадоха вид, че се вслушват в мнението му. Скоро обаче разбраха, че той не е просто отегчен царски син, който си вре носа, където не му е работа. Николай не само схвана идеята на Давид, но благодарение дългогодишната си работа с отцепниците Гриша без проблем мина на езика на Малката наука. Малко след това сякаш всички забравиха както ранга му, така и че той е отказатся. Все по-често го заварвах надвесен над масите в работилниците на Материалки.

Най-много ме тревожеха обаче експериментите, които се провеждаха зад лакираните в червено врати на залите по анатомия на Корпоралки. Заедно с Фабрикаторите те се опитваха да съчетаят гришанска стомана и човешка кост. Целта беше войниците да бъдат по-издръжливи на атаките на ничевие.

Опитите обаче се оказаха болезнени и много далече от съвършенството. Телата на хората, с които се експериментираше, често отхвърляха метала. Лечителите правеха каквото е по силите им, но продраните викове на доброволците от Първа армия понякога ехтяха из всички зали на Малкия дворец.

Следобедите бяха запълнени с безкрайни съвещания във Великия дворец. Силата на Призоваващата слънцето се превърна в ценна разменна монета при преговорите за съюз с останалите държави. Често бях привиквана да демонстрирам способностите си и да доказвам, че съм още жива пред дипломатически сбирки. Царицата даваше приеми и организираше матинета с чай, където пак аз бях главната атракция. Николай често се отбиваше да ръси комплименти, да флиртува безсрамно и покровителствено да стърчи до мен като някой предан ухажор.