Ли Бардуго - Престол и щурм

— Как мислиш, дали на Тъмнейший му се е налагало да отблъсква нежеланите попълзновения на царски особи с влажни устни? — попитах мрачно.

Мал се изкиска.

— Какво му е толкова смешното?

— Просто си представих Тъмнейший, притиснат в ъгъла от някоя потна херцогиня, която се опитва да го прелъсти.

Изсумтях, после се разсмях с глас. Николай и Василий бяха толкова различни, че наистина не беше за вярване да са от една кръв. Неочаквано си спомних целувката на Николай, грубият натиск на устните му върху моите, докато ме притискаше към себе си. Тръснах глава.

„Иначе може да са различни — рекох си, докато влизахме в двореца, — но и двамата искат да се възползват от теб.“

Лятото беше в разгара си и облъхваше Ос Олта с талази от непоносима жега. Единственото спасение от нея беше в езерото или в прохладните басейни на купалото, скрито в сянката на брезовата горичка до Малкия дворец. Каквато и омраза да таяха към Гриша в царския двор на Равка, тя не попречи на придворните постоянно да привикват Вихротворците и Вълнотворците във Великия дворец, за да призовават прохладен бриз и да създават огромни блокове лед, които да разхлаждат душните стаи и залите.

Това едва ли беше най-разумното приложение за дарбите на Гриша, но аз държах царят и царицата да са доволни. И без това вече ги бях лишила от най-умелите Фабрикатори, които денонощно се трудеха над мистериозния проект на Давид за огледалните чинии.

Всяка сутрин събирах съвета на Гриша — понякога за броени минути, друг път с часове — за да обсъдим последните сведения от разузнаването, дислокацията на пехотата и вестите от северната и южната граница.

Николай все още се надяваше да предизвикаме Тъмнейший на бойното поле, преди армията му от сенки да е разгърнала пълната си мощ. Цялата мрежа от шпиони и съгледвачи на Равка обаче не беше способна да открие къде се намира той. Постепенно ни се изясняваше, че ще се наложи да го изчакаме в Ос Олта. Единственото ни предимство беше, че Тъмнейший не може просто да прати ничевие срещу нас. Той трябваше да е близо до своите изчадия, което ще рече, че ще се присъедини към щурма им срещу столицата. Сега големият въпрос оставаше дали ще нахлуе откъм Фйерда, или откъм Шу Хан.

Изправен пред събраните в оръжейната зала Гриша, Николай посочи с широк жест една от големите карти на стената.

— При последната кампания си върнахме по-голямата част от тези територии — каза, очертавайки северната граница на Равка с Фйерда. — Те за покрити с гъсти лесове и са непроходими, ако реките не са замръзнали.

Всички останали пътища са завардени.

— Има ли части на Гриша, разположени по тези места? — попита Зоя.

— Не — отвърна Николай. — Около Уленск обаче има наши патрули. Ако той реши да мине оттам, ще бъдем предупредени навреме.

— Освен това ще му се наложи да преодолее и Петразой — добави Паша. — Независимо дали ще реши да го превземе, или да го заобиколи, това ще отнеме доста време. — През последните седмици тя се включваше много дейно в обсъжданията и даваше полезни препоръки. Докато Давид през повечето време седеше мълчаливо и като на тръни, на нея явно й харесваше да се откъсне за малко от задълженията си в работилниците.

— Мен повече ме безпокоят Вечните ледове — каза Николай, прокарвайки ръка през участъка от северната граница над Сайбея. — Те са добре укрепени, но и територията, която трябва да се отбранява, е огромна.

Кимнах с глава. Двамата с Мал веднъж вече бяхме прекосили тези диви земи и още помнех колко безкрайни ми се видяха тогава. Улових се да се озъртам за него, макар да знаех, че е на поредния лов — този път с група стрелци от Керч и равкански дипломати.

— Ами ако дойде от юг? — обади се Зоя.

Николай даде знак на Фьодор, той се изправи и започна да обяснява на Гриша слабите места в отбраната на южната граница. Гарнизонът на Корпоралки беше в Сикурск и той добре познаваше района.

— Почти невъзможно е да се контролират всички планински проходи в Сикурзой — мрачно заключи Фьодор. — Шуанците от години се възползват от това и непрекъснато предприемат набези. За Тъмнейший също няма да е трудно да се промъкне оттам.

— А от там до Ос Олта е само една ръка разстояние — каза Сергей.

— По-напред обаче трябва да се мине през военния гарнизон на Полизная — напомни му Николай. — Това може да обърне нещата в наша полза. Но при всички случаи, ако дойде от там, ние ще сме подготвени.

— Подготвени, значи? — изсумтя Павел. — Може ли човек изобщо да е готов за армия от неизтребими чудовища?!