Ли Бардуго - Престол и щурм

„Забрави Морозов и неговата лудост.“ Ами ако всичко това няма нищо общо с Тъмнейший? Ами ако полудявам.

— Мал… — започнах, без да съм сигурна какво точно искам да кажа, — третата му…

Той постави пръст върху устните си и това толкова приличаше на жеста на Тъмнейший, че едва не се препънах. В следващия момент обаче дочух пукот на съчки и измежду дърветата се показа Василий.

Не бях привикнала да виждам царския син извън Великия дворец и за момент просто го наблюдавах, без да мръдна. После се съвзех от стъписването и се поклоних.

Василий кимна в отговор, пренебрегвайки Мал. Ако го беше забелязал изобщо. За него „слугите“ бяха прозрачни като стъкло.

— Мой Царевич — поздравих го.

— Алина Старков — отвърна с усмивка той, — надявам се да ми отделиш малко от времето си.

— На вашите услуги — отвърнах.

— Ще чакам по-надолу по пътеката — каза Мал, стрелвайки Василий с подозрителен поглед.

Царският син го изчака да се отдалечи.

— Дезертьорът май още не се е научил къде му е мястото.

Потиснах гнева си.

— Какво мога да направя за вас, Мой Царевич?

— Предпочитам да ме наричаш Василий — каза той, — поне когато сме насаме.

Примигнах недоумяващо. Никога не бях оставала насаме с царския син, а и сега не изгарях от желание да го правя.

— Настани ли се вече удобно в Малкия дворец? — попита той.

— Да, благодаря, Мой Царевич.

— Василий.

— Не зная дали е редно да се обръщам към вас така, защото е в противоречие с протокола — отвърнах високопарно.

— Но на брат ми говориш на малко име.

— С него се запознахме при… особени обстоятелства.

— Известно ми е, че той може да бъде изключително чаровен — подметна Василий. — Трябва да си наясно обаче, че освен това е много хитър измамник.

„Самата истина“, помислих, но гласно казах само:

— Той притежава необикновен ум.

Василий сподавено се изкиска.

— Я какъв дипломат се извъди само! Тази промяна е много обнадеждаваща. Не се съмнявам, че въпреки скромния си произход, с времето ще се научиш да се държиш сдържано и с грацията на истинска благородна дама.

— Искате да кажете, че ще се науча да си затварям устата, така ли?

Василий неодобрително изсумтя. Трябваше да прекратя този разговор час по-скоро, преди сериозно да съм го обидила. Василий може и да изглежда глупак, но все пак беше царски син.

— Всъщност не — каза той и надуто се засмя. — Твоята прямота е очарователна.

— Благодаря — промърморих. — А сега, ако ме извините, Ваше Височество…

Василий ми препречи пътя.

— Не знам какви са вашите уговорки с брат ми, но все пак не забравяй, че той е вторият син. И ще си остане такъв, независимо колко високо се цели. Единствен аз мога да те направя царица.

Ето значи каква била работата! Отдъхнах си вътрешно.

— Само цар може да направи една жена царица — припомних му.

Василий махна пренебрежително.

— Баща ми няма да живее още дълго. Аз и сега управлявам Равка.

„Така ли му викаш на това?“, помислих си с раздразнение. Съмнявах се, че Василий изобщо би стъпил в Ос Олта, ако не виждаше в Николай заплаха за своята корона. Тоя път обаче успях да си удържа езика зад зъбите.

— Ти много си се издигнала за едно сираче от Керамзин — продължи Василий, — но може да стигнеш още по-високо.

— Уверявам ви, Мой Царевич — отвърнах от душа и сърце, — че нямам такива амбиции.

— Тогава към какво се стремиш, Призоваваща слънцето?

— В момента ли? Точно сега нямам търпение да обядвам.

Той намусено издаде долната си устна и за момент заприлича досущ на баща си. Но после се усмихна.

— Умно момиче — каза. — Вярвам, че ще се окажеш и полезна. Нямам търпение да се опознаем по-отблизо.

— Не мога да си представя нещо по-хубаво — излъгах.

Той взе ръката ми и притисна влажни устни към кокалчетата на пръстите ми.

— Доскоро, Алина Старков.

Потиснах погнусата си. Докато се отдалечаваше, крадешком отрих ръката си о кафтана.

Мал ме чакаше в края на гората.

— Какво искаше? — попита с тревожно изражение.

— Обичайното — отвърнах. — Още един царски син, още едно предложение.

— Не говориш сериозно! — отвърна недоверчиво Мал и се разсмя. — Май изобщо не си губи времето.

— Обединението прави силата — изимитирах гласа на Николай.

— Е, мога ли да поднеса своите поздравления? — попита Мал, но в гласа му не усетих напрежение. Просто му беше забавно. Явно престолонаследникът на Равка не му се виждаше чак такава заплаха, каквато беше за него прекалено самоувереният капер.