Ли Бардуго - Престол и щурм

„Най-вероятно сам се е подстригал“, помислих неодобрително. Направо не беше за вярване, че Женя така беше хлътнала по това момче.

Очите му бегло се плъзнаха по нашийника около врата ми. Той смутено взе да си играе с предметите по работната маса — ту ги местеше насам-натам, ту ги подреждаше в прави редици: компас, графитни моливи, перодръжки и шишенца мастило в различни цветове; парчета огледало и обикновено стъкло; даже едно варено яйце, за което предположих, че е вечерята му; и още купчина рисунки и чертежи, в които изобщо не можех да се ориентирам.

— Върху какво работиш? — попитах.

Той отново примигна.

— Чинии.

— Аха.

— Отразяващи чинии — поясни. — На принципа на параболата.

— Колко… любопитно — едва успях да изпелтеча.

Той се почеса по носа, оставяйки дебела синя ивица мастило по цялата му дължина.

— Така може да се увеличи силата ти.

— Като огледалните дискове в ръкавиците ли? — Още с връщането си бях помолила Дурастите да ги преправят. След като вече имах втора муска, те едва ли щяха да са ми нужни, но огледалата ми помагаха да фокусирам и насочвам светлината. А и контролът, който ми осигуряваха, не беше за подценяване.

— Нещо такова — отвърна Давид. — Ако станат както трябва, силата на Сеч ще е много по-голяма.

— А ако не се справиш?

— Или просто нищо няма да последва, или който ги използва ще се пръсне на парчета.

— Звучи обещаващо.

— И аз така мисля — отвърна той без капка хумор, после отново се надвеси над заниманието си.

— Давид — натъртих. Той стреснато вдигна глава, сякаш напълно беше забравил за съществуването ми. — Трябва да те питам нещо.

Погледът му пак се стрелна към нашийника, после бързо се закова в работната маса.

— Какво можеш да ми кажеш за Иля Морозов?

Давид подскочи и стреснато огледа полупразната работилница. Повечето Фабрикатори все още вечеряха. По всичко личеше, че е неспокоен или изплашен. Посегна инстинктивно към масата, стисна компаса в шепа, после пак го върна на мястото му. Накрая се престраши да заговори.

— Викат му Ковача на кости — прошепна.

По тялото ми премина трепет. Сетих се за пръстите и прешлените по масите на амбулантните търговци край Крибирск.

— Защо? — попитах. — Заради муските, които е намерил ли?

Давид ме изгледа изненадано.

— Той не ги е намерил, изработил ги е.

Направо не вярвах на ушите си.

— Мерзост?!

Той кимна. Значи затова беше погледнал нашийника на Морозов, когато Зоя попита дали някога друг Гриша е имал мощта на Тъмнейший. Морозов навремето е отключил същите стихии, които управляваше сега Тъмнейший.

Магия. Гадост.

— Как го е постигнал?

— Никой не знае — отвърна Давид, поглеждайки през рамо. — Когато Черният еретик загинал при злополуката, причинила появата на Долината, синът му излязъл от прикритието си и оглавил Втора армия. По негово нареждане били унищожени всички записки и дневници на Морозов.

Неговият син?! Пак се изненадах колко малко хора знаят тайната на Тъмнейший. Черният еретик никога не беше умирал — открай време имаше само един Тъмнейший, един-единствен могъщ Гриша, който от поколения предвождаше Втора армия, прикривайки истинската си самоличност.

Доколкото ми беше известно, той никога не е имал син. Както и не би унищожил нещо толкова ценно като дневниците на Морозов. На борда на китоловния кораб Тъмнейший ми каза, че не всички книги забраняват съчетаването на муските. Може би е говорел за дневниците на Морозов.

— Защо се е криел синът му? — попитах. Любопитно ми беше с каква легенда Тъмнейший е успял да прикрие измамата си.

Този път Давид се намръщи, сякаш отговорът беше повече от ясен.

— Тъмнейший и неговият наследник никога не са живели по едно и също време в Малкия дворец. Рискът от покушение би бил твърде голям.

— Ясно — казах. Напълно правдоподобно, пък и след сто години едва ли някой би се усъмнил в подобна история. Гриша почитаха традициите, а Женя едва ли беше първата Шивачка на служба при Тъмнейший. — Но защо е наредил да унищожат дневниците?

— Там са били описани всички експерименти на Морозов за създаване на муските. Черният еретик се е опитвал да ги повтори и тогава нещо се е объркало.

Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.

— И така се появила Долината, нали?

Давид кимна.

— Затова синът му наредил всички дневници и записки на Морозов да бъдат изгорени. Казал, че са прекалено опасни и са твърде голямо изкушение за всеки Гриша. Ето защо не казах нищо на съвета. Не би трябвало да знам за съществуването им.