Ли Бардуго - Престол и щурм

По едно време насред съвещанието взех да се чувствам като дете, което се е натрапило в света на възрастните. Останалите съветници дадоха ясно да се разбере, че според тях ние просто им губим времето. Николай обаче остана невъзмутим. Той задаваше точни въпроси за въоръжението, за числеността на войските около градските крепостни стени и как се обявява тревога в двореца, ако ни нападнат. Скоро останалите царски съветници забравиха за снизходителното си поведение. Започнаха добросъвестно да му отговарят, да разпитват за оръжията, които е прекарал през Долината, и как най-добре би могла да се разгърне тяхната стрелкова мощ.

Той ме остави накратко да опиша ничевие, за да обясним защо се налага превъоръжаването на Гриша. Царските съветници все още гледаха подозрително на Втора армия, но по пътя обратно към Малкия дворец Николай ми се видя напълно спокоен.

— Те сигурно ще те навестят в Малкия дворец — каза. — Ето защо е добре да си там и да ги убедиш, че Гриша трябва да се въоръжат. Дай им да разберат, че Тъмнейший не е като останалите врагове.

— Мислиш, че не го знаят ли? — попитах недоверчиво.

— Не искат да го проумеят. Докато си въобразяват, че могат да се пазарят с Тъмнейший, или да го озаптят, ще продължават да стоят със заровени в пясъка глави и да отричат очевидното.

— Не мога да ги виня — казах мрачно. Добре беше да обсъдим числеността на войската, устойчивостта на крепостните стени и системата за обявяване на тревога, но се боях, че всичко това ще изгуби смисъл, щом се появят воините сенки на Тъмнейший.

Когато излязохме от горския тунел, Николай се обърна към мен.

— Ще дойдеш ли с мен до езерото? — попита.

Поколебах се.

— Обещавам, че няма да коленича пред теб и няма да възпявам в балади твоята красота. Просто искам да ти покажа нещо.

Бузите ми пламнаха. Николай се ухили.

— Не е зле Корпоралки да направят нещо с това твое изчервяване — каза и тръгна покрай Малкия дворец към езерото.

Изкуших се да го последвам с една-единствена цел — за да го бутна във водата. Макар че… дали Корпоралки наистина можеха да ме отърват от изчервяването? Прогоних тази нелепа мисъл. Помоля ли Корпоралки да ме отърват от лесното изчервяване, щях да стана за смях на всички в Малкия дворец.

Николай ме чакаше на половината път до езерото; настигнах го по чакълестата алея и двамата продължихме заедно надолу. Там ми посочи една ивица в далечния край на брега, почти до училището.

— Искам да направя кей на това място — каза.

— Защо?

— За да построя наново „Колибрито“.

— Ама теб май наистина не те свърта на едно място! Нямаш ли достатъчно работа и без това?

Той се загледа с присвити очи към искрящата повърхност на езерото.

— Надявам се, че ще устоим на Тъмнейший, Алина. Не успеем ли обаче, трябва да си осигурим път за отстъпление.

Впих поглед в него.

— А какво ще стане с другите Гриша?

— За тях нищо не мога да направя.

Направо не можех да повярвам на ушите си!

— Нямам намерение да бягам.

— Така си и мислех — отвърна с въздишка той.

— Ами ти? — продължих гневно. — Нима просто ще отлетиш и ще ни оставиш сами срещу Тъмнейший?!

— Ех, какви ги говориш само! — отвърна шеговито той. — Открай време си мечтая да ме погребат като герой. — Погледна пак към езерото и стана сериозен. — Готов съм да падна в битка, но няма да оставя родителите си на милостта на Тъмнейший. Ще ми дадеш ли двама Вихротворци да ги обуча?

— Те да не са дарове, че да ти ги поднеса на тепсия — отвърнах, припомняйки си как Тъмнейший беше подарил Женя на царицата, сякаш е неодушевена вещ. — Ще попитам за доброволци. Само не им казвай каква е крайната цел. Не искам хората ми да се обезкуражат. — „Или да започнат да се борят за място на кораба“, помислих си. — И още нещо — продължих. — Искам да осигуриш едно място на борда за Багра. Тя не заслужава да се срещне пак с Тъмнейший. Достатъчно е преживяла и без това.

— Разбира се — отвърна той, после добави. — Аз все още вярвам в победата ни, Алина.

„Е, радвам се, че поне един вярва в нея“, помислих си печално и тръгнах към двореца.

Давид успя някак да се измъкне и след последния военен съвет. Намерих време да го притисна натясно в работилницата на Фабрикаторите чак късно следващата вечер. Заварих го приведен над купчина планове и чертежи и със зацапани от мастилото пръсти.

Настаних се на един стол до него и се изкашлях. Той вдигна глава и примигна като бухал. Кожата му беше толкова бледа, че виждах плетеницата от вени под нея. Някой го беше подстригал много неумело.