Ли Бардуго - Престол и щурм

— За човек, който се радва на споделена и вечна любов, ми се виждаш доста неуверен — подметна Николай. — На лова ще присъстват едни от най-влиятелните офицери в Първа армия, както и брат ми. Той е запален ловец, пък аз с очите си се уверих, че ти си най-добрият следотърсач в Равка.

— Защо си мислех, че работата ми е да охранявам Алина — отвърна Мал, — а не да тичам насам-натам с група изнежени благородници.

— Толя и Тамар ще се справят, докато те няма. Пък и ти се дава шанс да докажеш, че си полезен за нещо.

„Страхотно — помислих си, като видях как Мал присвива очи. — Направо велико.“

— А вие с какво сте полезен, Ваше Височество?

— Аз съм царски син — отвърна Николай — и да съм полезен не влиза в длъжностната ми характеристика. Но — добави, — когато не мързелувам и не се правя на красив, се опитвам да превъоръжа Първа армия и събирам сведения от шпионската си мрежа за укритието на Тъмнейший. Носи се мълва, че е стигнал Сикурзой.

И двамата с Мал застанахме нащрек при последните думи. Сикурзой беше планинска верига, която вървеше почти по цялата дължина на границата между Равка и Шу Хан.

— Значи мислиш, че идва от юг? — попитах.

Николай пъхна ново парче херинга в устата си.

— Напълно е възможно — каза. — Кой знае защо си мислех, че е по-вероятно да се съюзи с фйерданите. Северната ни граница е къде-къде по-уязвима. Но пък Сикурзой е добро място да се скриеш. Ако това излезе истина, трябва час по-скоро да сключим съюз с Шу, за да можем да го нападнем от две страни.

— Наистина ли искаш да му обявиш война? — попитах изненадана.

— Така е за предпочитане, отколкото да го чакаме да укрепне и пръв да ни нападне.

— Този план ми харесва — неохотно го подкрепи Мал. — Тъмнейший едва ли го очаква.

Неговите думи ми напомниха, че докато Мал и Николай бяха като котка и куче, Мал и Щормхунд едва не станаха приятели.

Николай отпи глътка чай и продължи:

— От Първа армия също пристигат тревожни вести. Оказва се, че някои солдати получили религиозно просветление и дезертирали.

Намръщих се.

— Нали не искаш да кажеш, че…

Николай кимна.

— Търсят убежище по манастирите и се присъединяват към култа на Светицата на слънцето. Аппарат разпространява слухове, че си взета за заложница от покварения монарх.

— Но това е нелепо! — отвърнах.

— Напротив, звучи напълно правдоподобно. Едва ли трябва да споменавам, че баща ми изобщо не е във възторг от тази история. Снощи в пристъп на ярост удвои наградата за главата на Аппарат.

— Това не е никак хубаво — простенах.

— Вярно — призна Николай. — Ето защо е разумно началникът на личната ти охрана да завърже някои познанства и да си спечели съюзници във Великия дворец. — Той погледна остро към Мал. — Така ще може да си от полза, Оретцев. Доколкото си спомням, успя лесно да омаеш екипажа ми, затова грабвай лъка и влез в ролята на дипломат, вместо да се правиш на ревнив любовник.

— Ще си помисля.

— Добро момче — подхвърли Николай.

„В името на вси светии!“ Как пък веднъж не се удържа да развали доброто впечатление, което току-що е направил.

— Внимавай, Николай — тихо произнесе Мал. — Царските синове пускат кръв също като обикновените хора.

Николай отупа някаква невидима прашинка от ръкава си.

— Точно така — отвърна, — само че кървят в по-хубави дрехи.

— Мал…

Мал се изправи рязко, столът му остърга пода.

— Имам нужда от чист въздух.

И се отправи към вратата, забравил за титлите и церемониалностите.

Запратих салфетката си на масата.

— Защо го правиш? — гневно се обърнах към Николай. — Защо го предизвикваш така?

— Това ли правя? — невинно попита Николай и посегна за ново хлебче.

Замислих се дали да не нанижа ръката му с вилицата.

— Не го притискай, Николай. Загубиш ли Мал, губиш и мен.

— Той трябва да научи какви са правилата тук. Не успее ли, превръща се в пречка. Залогът е прекалено висок, за да се вземат половинчати мерки.

Потръпнах и разтрих ръце.

— Мразя да говориш така. В такива моменти си същият като Тъмнейший.

— Ако някога ти е трудно да ни различиш, обърни внимание кой от двамата не те изтезава и кой не се опитва да убие Мал — това трябва да съм аз.

— Сигурен ли си, че винаги ще е така? — изстрелях в отговор. — Убеден ли си, че ако от това зависи качването ти на престола и спасението на Равка, няма лично да ме окачиш на бесилката?

Очаквах поредния насмешлив отговор, но той ме гледаше така, сякаш съм забила юмрук в стомаха му. Тръгна да каже нещо, после поклати глава и се отказа.