Ли Бардуго - Престол и щурм

— Виждам колко сте въодушевени — продължих с лека въздишка. Отчаяно се нуждаех от чаша чай. Приближих към масата, където ме чакаше поднос със закуска; блюдата върху него бяха покрити. Вдигнах един от капаците: ръжен хляб и херинга. Денят определено не започваше добре.

— Но… но досега винаги е било така — изломоти Сергей.

— Не можеш с лека ръка да сложиш край на една столетна традиция — добави един от Огнетворците.

— Сега и за това ли ще спорим? — попитах раздразнено. — Към нас приижда древна сила, чиито предели дори не можем да си представим, а вие се пазарите до кого ще седите на обяд?!

— Не в това е работата — обади се Зоя. — Във всичко си има ред; нещата трябва да се правят така, че…

И всички пак задърдориха в един глас — за традициите; какъв бил редът да се прави това или онова; за необходимостта от порядък, та всеки да си знае мястото.

Със силен трясък стоварих обратно похлупака върху подноса.

— От тук нататък ще бъде различно — отсякох, усещайки как търпението ми бързо се топи. — Край със снобизма на Корпоралки. Дотук с кликите на Етералки. И никаква херинга повече!

Зоя отвори уста да възрази нещо, но размисли и се отказа.

— А сега вървете — излаях. — Искам поне да закуся на спокойствие.

За миг всички останаха като вцепенени по местата си. После Тамар и Толя пристъпиха напред и за моя безкрайна почуда Гриша направиха точно това, което им беше заповядано. Зоя имаше кисел вид, а Сергей гледаше буреносно, но всички се изнизаха смирено от стаята.

Само секунди след като си бяха тръгнали, на вратата се появи Николай.

Досетих се, че е подслушвал в коридора.

— Добра работа — обяви той. — Тази дата ще се запомни като деня на Великия декрет за херингата. — После пристъпи вътре и затвори вратата зад себе си. — Добра работа, но без капка финес.

— Нямам твоята дарба хем да се правя на палячо, хем да се държа на положение — отвърнах, разположих се на масата и впих зъби в едно ръжено хлебче. — Изглежда, моят стил е по-скоро на гръмовержец.

Един прислужник се завтече да ми донесе чай от самовара. Слава богу, беше горещ и аз обилно го подсладих със захар. Николай придърпа един стол и се настани без покана.

— Нали това няма да го ядеш? — попита и без да дочака отговор, натрупа цяла купчина херинга в чинията си.

— Гадост — отвърнах кратко.

Николай отхапа огромна хапка.

— Няма как да оцелееш в открито море, ако не се научиш да ядеш риба.

— Хайде, не ми се прави на изстрадал мореплавател. Нали и аз съм яла на кораба ти. Готвачът на Щормхунд не сервира само осолена треска и сухари.

Той въздъхна съкрушен.

— Така ми се ще да бях взел Бургос със себе си. Готвачите в двореца смятат, че никое блюдо не е достатъчно добро, ако не плува в масло.

— Само един царски син би се оплакал, че маслото му идва в повече.

— Хм — изръмжа замислено той, потупвайки се по плоския корем. — Може би едно царствено шкембе би ми придало повече тежест.

Разсмях се и едва не подскочих, когато вратата рязко се отвори и вътре влетя Мал. Щом видя Николай, той се закова на място.

— Не предполагах, че закусвате в Малкия дворец, Мой Царевич — каза, после се поклони сковано първо на Николай, после на мен.

— Не е нужно да се кланяш — казах.

— Напротив, нужно е.

— Чу какво каза Приказният царски син — отбеляза Мал и се присъедини към нас на масата.

Николай се ухили.

— Досега съм си спечелил много прозвища, но това май е най-точното.

— Не предполагах, че си буден — обърнах се към Мал.

— Буден съм от часове и се скитам наоколо да си намеря някакво занимание.

— Отлично — обади се Николай. — Имам покана за теб.

— За някой бал ли? — попита Мал и отмъкна нахапаното хлебче от чинията ми. — Така разчитам да е покана за бал!

— Не и докато не се уверя, че танцуваш безупречно валс. В гората при Балакирев се е появил глиган. Ловната хайка тръгва утре призори. Искам да отидеш с тях.

Мал повдигна едната си вежда.

— Дотук ли беше нашето приятелство, Ваше Височество?

— Затова пък враждата е вечна — отвърна небрежно Николай. — Аз обаче няма да дойда. Родителите ми още не са склонни да ме изпуснат от поглед, дори за кратко. Говорих с един от генералите и той прие да те вземе в свитата си.

Мал се облегна назад и скръсти ръце.

— Ясно, значи аз се запилявам из горите за няколко дни, а ти оставаш тук — каза той, поглеждайки ме многозначително.

Размърдах се неспокойно на стола. Не понасях завоалирани намеци, но трябваше да призная, че това тук приличаше на коварен план. Този път Николай действаше съвсем директно.