Ли Бардуго - Престол и щурм

— Добре тогава — казах. — Отвори портите. Ще говоря само и единствено с Фьодор. Останалите може да лагеруват край дачата и утре да се присъединят към нас по пътя към Ос Олта.

— Сигурна ли си в решението си?

— Съмнявам се, че занапред изобщо ще бъда сигурна в нещо, но една армия се нуждае от войници.

— Много добре — отсечено кимна Николай. — Само внимавай на кого се доверяваш.

Впих поглед в него.

— Ще внимавам.

Двамата с Фьодор говорихме до късно през нощта, макар че нито за миг не ни оставиха на четири очи. Мал, Толя или Тамар бдяха неотстъпно наоколо и не откъсваха поглед от нас.

Фьодор беше служил близо до Сикурск на южната граница. Когато вестта за унищожаването на Новокрибирск достигнала неговия гарнизон, царските солдати се обърнали срещу Гриша, измъкнали ги от леглата посред нощ и устроили съд на честта, за да докажат лоялността си към царя. На Фьодор му помогнали да избяга.

— Можехме да ги избием до крак — каза той. — Вместо това прибрахме своите ранени и избягахме.

Някои гришани обаче не бяха толкова всеопрощаващи. В Чернаст и Уленск се беше стигнало до кръвопролития, когато солдатите там опитали да атакуват поделенията на Втора армия. През това време ние с Мал вече бяхме на борда на „Ферадер“, издул платна на запад, далече от хаоса, за който бяхме допринесли не малко.

— Преди няколко седмици — продължи Фьодор — се разнесе мълвата, че си се върнала в Равка. Сигурно и други Гриша ще те потърсят.

— Колко още?

— Няма как да се разбере.

Подобно на Николай, Фьодор също смяташе, че има гришани, които се крият и само чакат заповед да се съберат отново под знамената. Според него обаче повечето от тях разчитаха на Тъмнейший.

— В него е силата — каза Фьодор. — Той им дава закрила. Това виждат в него.

„Или просто смятат, че с него са на правилната страна“, помислих мрачно. Но знаех, че има и по-дълбока причина. Аз лично бях изпитала върху себе си притегателната сила на Тъмнейший. Дали точно заради това и пилигримите не се тълпяха около лъжесветицата? Защо Първа армия продължаваше да се подчинява на един некадърен цар? Може би защото често е най-лесно да вървиш подир някого.

Когато Фьодор приключи разказа си, наредих да му донесат вечеря и го посъветвах да е готов за тръгване към Ос Олта на зазоряване.

— Не знам как ще ни посрещнат там — предупредих го.

— Ще съм готов, суверенна моя — отвърна той и се поклони.

Обръщението ме сепна. В мислите си аз още бях подчинена на Тъмнейший.

— Фьодор… — подхванах, докато го изпращах до вратата. После се поколебах. Сама не можех да повярвам какво се каня да кажа, но явно добре бях усвоила уроците на Николай — за добро, или за лошо. — Давам си сметка, че дълго време си пътувал, но искам утре преди тръгване да се постегнеш. Важно е да направим добро впечатление.

Той даже не мигна, само се поклони отново и отвърна: „Да, суверенна“.

После потъна в нощта.

„Страхотно — помислих си. — Издадох първата си заповед. Остават още няколко хиляди.“

На следващата сутрин пак облякох майсторски изработения кафтан и се спуснах по парадното стълбище на дачата, придружавана от Мал и близнаците. На гърдите и на тримата просветваха златните слънца, но иначе пак бяха в селските си ризи от грубо платно. Николай може и да не беше доволен, но аз държах да залича пропастта, отворена между Гриша и обикновените хора на Равка.

Макар да го бяха предупредили, че Ос Олта гъмжи от бежанци и пилигрими, Николай като никога не настоя да пътувам с каретата. Държеше всички да ме видят как влизам в града. И нямаше намерение да се задоволи само с това — отново готвеше зрелище. Аз и личната ми охрана яздехме красиви бели коне, а хората от неговия полк бяха строени от двете ни страни.

Първите носеха двуглавия орел на Равка и знамена със златното слънце на тях.

— Дискретен както винаги — въздъхнах.

— Скромността е твърде надценявана добродетел — подхвърли той, докато яхаше петнист сив кон. — Е, дойде време да посетим и очарователния стар дом на моето славно детство!

Утрото беше тихо и топло и знамената на нашата процесия висяха отпуснати в неподвижния въздух, докато шествието се виеше бавно по Вий към столицата. Обикновено царското семейство прекарваше горещите месеци в летния си дворец в района на езерата. Ос Олта обаче беше много по-добре укрепена, затова сега дворът и височайшата фамилия бяха предпочели да се скрият зад нейните прословути двойни крепостни стени.