Ли Бардуго - Престол и щурм

— Само те моля да не ме удряш — прошепна. После ме притисна силно до гърдите си и ме целуна.

Тълпата избухна в див възторг, а виковете се извисиха до екзалтиран рев.

Още преди да успея да направя каквото и да било, Николай ме натика в тъмната карета и се вмъкна след мен. Затвори вратата, но аз продължавах да чувам одобрителните викове отвън. Сега заедно със скандирането на обичайните „Николай!“ и „Санкта Алина!“ се чуваше нов рефрен: Сол королева. Царевна Слънце.

Съзрях Мал през прозорчето на каретата. Яхнал коня си, той се опитваше да възпре тълпата, за да не нахлуе на пътя пред каляската. Буреносният му вид подсказваше, че е видял всичко.

Извърнах се към Николай и здравата го изритах в пищяла. Той изскимтя от болка, но това не ми се видя достатъчно. Ритнах го още веднъж.

— Сега по-добре ли си? — попита.

— Опиташ ли подобно нещо още веднъж, няма да те изритам — отвърнах побесняла, — а направо ще те разцепя на две.

Той отупа някакво косъмче от панталона си.

— Няма да е много мъдро от твоя страна. Хората не гледат с добро око на цареубийството.

— Ти още не си цар, Сабачка — отвърнах остро, — затова не ме изкушавай.

— Не разбирам защо си толкова разстроена. На хората много им хареса.

— На мен не ми хареса.

Той повдигна едната си вежда.

— Но не ти беше и неприятно.

Посегнах пак да го изритам. Този път обаче ръката му се стрелна светкавично и той ме стисна за глезена. Ако беше зима, щях да съм с ботуши, но сега носех леки пантофки и пръстите му опряха гола кожа. Страните ми пламнаха.

— Обещай повече да не ме риташ и аз ти давам дума повече да не те целувам — каза той.

— Изритах те, защото ме целуна!

Опитах да освободя крака си, но той стискаше здраво.

— Обещай — настоя.

— Добре де — изсъсках, — обещавам.

— Речено-сторено.

Той пусна глезена ми и аз побързах да го скрия под полите на кафтана, надявайки се да не е забелязал нелепото ми изчервяване.

— Чудесно — казах, — тогава се махай.

— Това си е моята карета.

— Обещах да не ритам. Нищо не съм казала за шамаросване, хапане, удряне с юмруци и разполовяване.

Той се ухили.

— Боя се, че Оретцев сега се чуди какви точно ги вършим в момента.

От същото се опасявах и аз.

— Аз пък се боя, че ако остана още минута в твоята компания, ще повърна върху кафтана си.

— Това е само за пред хората, Алина. Колкото по-силен е нашият съюз, толкова е по-добре и за двама ни. Съжалявам, ако на Мал това му е трън в петата, но се налага.

— Целувката изобщо не беше наложителна.

— Импровизирах — отвърна той. — Позволих емоциите да ме завладеят.

— Ти никога не импровизираш — отвърнах гневно. — Всяко твое действие е добре премислено. Променяш характера си така, както другите си сменят дрехите. От това направо тръпки ме побиват. Отвратително е! Не може ли поне веднъж да бъдеш себе си?!

— Аз съм царски син, Алина. Не мога да си позволя да бъда себе си.

Изсумтях сърдито.

Той помълча малко, после каза:

— Аз… Наистина ли те побиват тръпки от мен?

За първи път гласът му не звучеше самодоволно и самоуверено. Въпреки долната му постъпка, изпитах известна жал към него.

— Понякога — признах.

Той смутено се почеса по врата. После въздъхна и сви рамене.

— Аз съм по-малкият царски син и най-вероятно незаконно роден. Не съм стъпвал в двора от седем години. Готов съм на всичко, което е по силите ми, за да си проправя път към престола. Ако това включва ухажването на цял един народ или пък флирт с теб, няма да се поколебая да го направя.

Гледах го опулена. Всъщност след думите „незаконно роден“ нищо друго не бях чула. Навремето Женя ми намекна, че се носят слухове за истинския баща на Николай, но ме стъписа, че и той самият го знае.

Николай се разсмя.

— Няма дълго да оцелееш в двора, ако не се научиш по-добре да прикриваш чувствата си. Имаш вид, сякаш току-що са те полели с ледена вода. Затвори си устата.

Рязко си затворих устата и се насилих да си придам любезен вид. Това още повече разсмя Николай.

— Сега пък имаш вид, сякаш си прекалила с виното.

Отказах се да правя други опити и се отпуснах на седалката.

— Как може да се шегуваш с подобно нещо?

— Чух слуховете още като дете. Това не е нещо, което бих повторил извън тази карета — ще отрека, ако и ти решиш да го направиш, — но малко ме е грижа дали наистина в мен тече кръвта на Ленцови. А като се знае, че в царските семейства близки родственици се женят помежду си, май е за мое добро да съм незаконно роден.