Ли Бардуго - Престол и щурм

Най-много ме изнервяше обаче с приказките си за третата муска и за Тъмнейший. И той като мен не се сещаше къде може да е каменната арка от рисунката. Колкото и да се взирахме в илюстрацията, Свети Илия не издаваше тайните си. Това обаче не попречи на Николай да ме затрупва с предложения откъде да започнем търсенето на жар-птицата. Ако не говореше за това, разпитваше за новопридобитата сила на Тъмнейший.

— Май нямаме друг избор, освен заедно да воюваме — каза той по едно време. — Нали не си забравила, че Тъмнейший и мен не долюбва особено.

Искам да се възползваме от всяко наше предимство пред него. Нямаше как да възразя. Самата аз не разбирах как точно Тъмнейший е постигнал новата си сила.

— Гриша могат единствено да използват и променят онова, което вече съществува. Съзиданието изисква съвсем различна сила. Багра я наричаше „сътворение в ядрото на света“.

— И според теб Тъмнейший се стреми точно към това, така ли?

— Възможно е. Не знам. Ние всички си имаме някакъв предел и когато го преминем, мощта ни намалява. С течение на времето обаче, колкото повече използваме силата си, толкова по-силни ни прави тя. Друго е обаче, когато Тъмнейший призовава ничевие — това явно му коства много. — Описах му напрежението, белязало лицето на Тъмнейший, неговата умора. — Силата вече не го подхранва, а се храни от него.

— Е, това обяснява всичко — отвърна Николай, барабанейки с пръсти по бедрото си, докато умът му вече трескаво прехвърляше нови възможности.

— Какво по-точно обяснява?

— Това, че сме още живи; че баща ми и досега е на престола. Ако Тъмнейший беше способен да призове армията от сенки, вече да ни е щурмувал. Така е добре — убедено каза той. — Печели ни време.

Оставаше обаче въпросът колко време ще ни спечели. Сетих се за жаждата, което ме обзе, докато гледах звездите от палубата на „Волкволни“.

Ненаситността за власт беше прояла Тъмнейший. Доколкото се досещах, същото се беше случило и с Морозов. Събирането на муските можеше да отключи нещастия, каквито светът не е виждал.

Потрих ръце, опитвайки се да прогоня студените тръпки, които ме полазиха. Не можех да споделя своите опасения с Николай, а Мал и без това не одобряваше пътя, по който бяхме поели.

— Знаеш добре срещу какъв противник се изправяме — казах. — Времето може и да не стигне.

— Ос Олта е добре укрепен. Освен това е близо до гарнизона в Полизная и най-важното — на достатъчно разстояние и от северната, и от южната граница.

— Това с какво ни помага?

— Възможностите на Тъмнейший са ограничени. Когато обезвредихме кораба му, той не успя да прати ничевие да ни преследват надалече. Значи ще му се наложи да влезе в Равка със своите изчадия. Планините на изток са непроходими, а не може да прекоси Долината без теб. Ето защо ще трябва да ни нападне откъм Фйерда или Шу Хан. Който и път да избере, ще имаме достатъчно време да се подготвим.

— А царят и царицата ще останат ли в столицата?

— Ако баща ми напусне Ос Олта, това ще бъде равносилно на абдикация — все едно предава страната право в ръцете на Тъмнейший. Освен това не съм сигурен, че има сили да издържи едно дълго пътуване.

Сетих се за червения кафтан на Женя.

— Още ли не се е оправил?

— Засега най-лошото не се е разчуло, но той наистина е зле и не вярвам изобщо да се оправи. — Николай скръсти ръце и наклони глава на една страна.

— Приятелката ти е поразително красива. За отровителка, искам да кажа.

— Тя не ми е приятелка — отвърнах. Думите прозвучаха съвсем по детски дори в собствените ми уши. Почувствах се като предателка. Винях Женя за много други неща, но не и заради онова, което беше сторила на царя. Николай явно имаше съгледвачи навсякъде. Запитах се дали знае що за човек е баща му всъщност. — Пък и се съмнявам, че е използвала отрова.

— Все пак му е направила нещо. Нито един от докторите не намери лек, а майка ми няма да допусне Лечител от Корпоралки да припари до него. — След миг продължи. — Това обаче беше умен ход, наистина.

Веждите ми хвръкнаха към челото.

— Говориш за опита да убият баща ти ли?

— Тъмнейший лесно е можел да убие баща ми, но така е рискувал да предизвика бунт сред селячеството и в редиците на Първа армия. Докато царят е бил жив и държан в изолация, никой нямало да заподозре какво точно става. Аппарат е играел ролята на доверен съветник и се е разпореждал. Василий пък както обикновено се е пилеел по коне и блудници. — Николай замълча и зарея поглед през прозореца, прокарвайки пръст по позлатената му рамка. — Аз бях в открито море. Научих новините чак седмици след като всичко беше приключило.