Ли Бардуго - Престол и щурм

Изчаквах мълчаливо, защото не знаех дали е уместно да говоря точно сега.

Очите му бяха втренчени в пробягващите покрай нас гледки, но погледът му беше отсъстващ.

— Когато плъзнала новината за касапницата в Новокрибирск и изчезването на Тъмнейший, в палата настанал същински ад. Неколцина царски министри и дворцовата охрана успели да проникнат във Великия дворец и настояли да видят царя. И знаеш ли какво заварили? Майка ми скрита разтреперана в салона си, стиснала онова малко сумтящо куче, а царят на Равка, Александър III, съвсем сам в покоите си, едва дишащ, проснат в собствените си мръсотии.

Аз допуснах това да се случи.

— Не си могъл да знаеш какво планира Тъмнейший, Николай. Никой не подозираше за това.

Той, изглежда, не ме чу.

— Гриша и опричниците, които дотогава държали в подчинение двореца според заповедите на Тъмнейший, били заловени във външния град при опит за бягство. Екзекутирали ги на място.

Опитах се да овладея треперенето си.

— А какво е станало с Аппарат?

Свещеникът участваше в заговора на Тъмнейший и нищо чудно още да беше в съюз с него. Но той се опита да ме предупреди малко преди опита за преврат, затова си мислех, че играе някаква много по-сложна игра.

— Успял да избяга. Никой не знае как. — Гласът на Николай стана твърд. — Той обаче ще отговаря за делата си, когато му дойде времето.

Отново зърнах как се повдига завесата на неговите лустросани дворцови маниери, а отдолу се открива едно безмилостно лице.

Дали това беше истинският Николай Ланцов? Или само поредната маска?

— Оставил си Женя да избяга — казах.

— Тя е само пешка. Ти беше истинската награда. Не исках да си отвличам вниманието. — Той се ухили и мрачното му настроение се разсея, сякаш никога не е било. — Освен това — намигна ми, — беше прекалено красива за акулите.

Пътуването с каретата ме изнервяше, едва понасях бавния ход, наложен от Николай, и вече нямах търпение да стигнем Малкия дворец. Но си давах сметка, че протакането позволява да ме подготви за пристигането ни в Ос Олта. Той поемаше огромен риск като ми предоставяше Втора армия, но пък иначе беше неизчерпаем източник на мъдрости, които държеше непременно да сподели с мен. Това направо ме съсипваше, но не можех да си позволя да пренебрегна съветите му. Чувствах се като навремето в библиотеката на Малкия дворец, когато тъпчех главата си с гришанска теория.

Колкото по-малко говориш, толкова повече ще тежи думата ти.

Не влизай в пререкания.

Не се унижавай да отричаш.

Посрещай оскърбленията с усмивка.

— Но ти не си се усмихвал на фйерданския капитан, нали? — отбелязах.

— Онова не беше обида, а предизвикателство — отвърна Николай. — Схващаш разликата.

Слабостта е маска.

Слагай я, когато имаш нужда да се почувстваш човешко същество, но не я носи никога, когато наистина се чувстваш слаба.

Не искай тухли, когато може да градиш с камък.

Използвай всичко и всекиго, който ти се изпречи.

Да си предводител означава, че винаги някой те наблюдава. Накарай ги да изпълняват дребните ти нареждания и те ще се научат да се подчиняват и на важните заповеди.

Не е проблем да пренебрегнеш очакванията спрямо теб, но не допускай да ги разочароваш.

— И как очакваш да запомня всичко това? — попитах ядосано.

— Не е необходимо непрекъснато да размишляваш върху него, просто го спазвай.

— Много ти е лесно да го кажеш. Теб те учат на това още от раждането.

— Учеха ме да играя тенис и да пия шампанско по приемите — отвърна Николай. — Останалото усвоих в движение.

— Аз нямам време да се уча в движение!

— Ще се справиш — увери ме той. — Само се успокой.

Изкрещях от безсилие. Ръцете направо ме сърбяха да го удуша.

— А, и още нещо — най-лесният начин да вбесиш някого е като му кажеш да се успокои.

Не знаех да се разсмея ли, или да го замеря с обувката си.

Извън каретата поведението на Николай ставаше все по-нетърпимо. Той беше достатъчно разумен повече да не отваря дума за брак, но успяваше някак да внуши на околните, че между нас има нещо. При всеки престой ставаше все по-дързък, стоеше плътно до мен, целуваше ми ръка и от време на време прибираше зад ухото ми някой кичур, подхванат от вятъра.

В Таща Николай приветства огромната тълпа от селяни и пилигрими, събрала се около статуята на основателя на града. После, докато ми помагаше да се кача в каретата, небрежно плъзна ръка около талията ми.