Ли Бардуго - Престол и щурм

Двете с Тамар също се промъкнахме напред през гъсто скупчените тела, без някой да ни обърне внимание. Пътьом мярнах двама от царските следотърсачи, неколцина от полка на Николай, група Корпоралки и Зоя, която пищеше и пляскаше с ръце наравно с останалите.

Почти бях стигнала първите редици, когато зърнах един от Вихротворците, гол до кръста и с вдигнати юмруци, също да си проправя път през кръга, образуван от зяпачите. Ескил, спомних си — един от гришаните, присъединили се към Фьодор. Той беше от Фйерда и това му личеше — сини очи, платиненоруса коса, достатъчно висок и широкоплещест, че да закрие цялата гледка пред мен.

„Още не е късно — помислих си. — Все още може да си тръгнеш и да се престориш, че никога не си била тук.“

Стоях като вкопана в земята. Вече знаех какво ще видя, но въпреки това останах потресена, когато Ескил се дръпна и погледът ми попадна върху Мал.

И той като Вихротвореца беше гол до кръста, а по мускулестия му торс се стичаха кал и пот. Върху кокалчетата на пръстите му личаха синини. От раната под окото се стичаше струйка кръв, но, изглежда, той изобщо не я усещаше.

Вихротворецът връхлетя. Мал блокира първия удар, но вторият попадна точно под бъбреците му. Той изгрухтя, замахна с лакът и го заби в челюстта на Вихротвореца.

Вихротворецът отскочи извън обсега на Мал и направи дъговиден замах с ръка. С ужас осъзнах, че призовава. Въздушният вихър разроши косата ми и в следващия момент Мал беше пометен от вятъра на Етералки. Ескил изстреля напред и другата си ръка и тялото на Мал подхвръкна нагоре, удряйки се тежко в тавана на хамбара. Остана да виси там известно време, прикован към гредите от гришанската сила. После Ескил го остави да падне. Той се стовари на мръсния под със съкрушителна сила.

Изпищях, но писъкът ми беше погълнат от рева на тълпата. Един от Корпоралки окуражаваше с викове Ескил, друг подканяше Мал да стане. Понечих да си проправя път напред; светлината вече струеше от дланите ми. Тамар ме хвана за ръкава.

— Той не желае помощта ти — каза.

— Не ме е грижа — изкрещях. — Това не е честен бой. Така не е разрешено! — На Гриша беше забранено да използват силата си в залите за тренировка.

— Правилата на Боткин не важат след залез-слънце. Мал е дошъл да се бие, а не да взема урок.

Изтръгнах се от хватката й. Предпочитах да видя Мал бесен, отколкото мъртъв.

Той стоеше на четири крака и се опитваше да се изправи. Останах изумена, че изобщо може да помръдне след атаката на Вихротвореца. Ескил отново изпъна ръка. Във въздуха се вдигна прашна вихрушка. Призовах светлината, без да ме е грижа какво биха казали Тамар или Мал. Този път обаче Мал се извъртя, избегна порива на вятъра и скочи на крака с изненадваща бързина.

Ескил намръщено се огледа, преценявайки възможностите си. Досетих се какво премисля. Не можеше да впрегне цялата си мощ в схватката, защото би рискувал да ни повали всички на земята, а нищо чудно да срути и част от конюшните. Изчаквах, поддържайки почти незабележим лъч светлина; представа нямах какво да правя от тук нататък.

Мал дишаше тежко, превит на две и с ръце на кръста. Сигурно имаше най-малко едно счупено ребро. Поне беше извадил късмет, че не е с прекършен гръбнак. Опитах мислено да му внуша да остане така и повече да не се бие. Той обаче се изправи с усилие, пъшкайки от болка. Разкърши рамене, изруга и изплю кръв. После за мой ужас сви юмруци и с жест подкани Вихротвореца да приближи. В тълпата се надигнаха оживени възгласи.

— Какви ги върши той? — простенах. — Отива на явна смърт!

— Ще се справи — успокои ме Тамар. — Виждала съм го да понася и по-страшни удари.

— Какво?!

— Бие се тук почти всяка нощ, стига да е достатъчно трезвен. Понякога обаче идва и пиян.

— И се бие срещу Гриша?!

Тамар сви рамене.

— Всъщност е доста добър.

Значи с това си запълваше нощите Мал! Сега разбирах защо сутрин се явява с рани и синини. Какво се опитваше да докаже?! Сетих се за непредпазливите си думи след празненството у Грицки: „Не искам бремето на армия от безпомощни отказатся“.

Прииска ми се да не ги бях казвала.

Вихротворецът направо лъжливо движение вляво, после вдигна ръце за нова атака. В празния кръг изфуча вятър. Видях как краката на Мал се откъсват от пода. Стиснах зъби, очаквайки всеки момент да се размаже на отсрещната стена. Но в последната секунда той избегна вихрушката и атакува стъписания Вихротворец.

Ескил високо простена, когато Мал приклещи ръцете му към тялото, за да не може да използва силата си. Огромният фйерданин изръмжа, оголи зъби, напрегна мишци и се напъна да се освободи от хватката на Мал.