Ли Бардуго - Престол и щурм

— Аз лично ги видях на борда на „Волкволни“, а ти определено не би ме нарекъл лъжец.

— Нали не твърдиш, че измяната е за предпочитане пред достойна служба в царската армия?

— Просто допускам, че на тези хора животът им е също толкова мил, колкото и на теб. Те са зле въоръжени, недохранени и обезверени. Ако си чел докладите, тогава сигурно знаеш, че офицерите едва успяват да поддържат реда в армията.

— В такъв случай би трябвало да прилагат по-строги наказания — каза Василий. — Това селяните ще го разберат.

Вече бях фраснала един царски син по мутрата. Какво толкова, ако и този тук опита юмрука ми? Почти бях станала от стола, когато Николай рязко ме дръпна обратно.

— Те разбират също от сити стомаси и ясни заповеди — продължи той. — Ако ми позволиш да направя промените, които предложих, и да отворя хазната за…

— Не може да става все по твоему, братле.

Въздухът в стаята се нажежи от стаено напрежение.

— Светът се променя — подхвана отново Николай със стоманена нотка в гласа. — Ние също трябва да се променяме заедно с него, иначе от нас ще остане само пепел.

Василий се разсмя.

— Още не мога да реша какво точно си: страшилище, или страхливец.

— А аз не мога да реша ти идиот ли си, или идиот.

Лицето на Василий стана пурпурно. Той скочи на крака и стовари юмрук върху масата.

— Тъмнейший е човек като всички нас. Ако те е страх да застанеш лице в лице с него…

— Аз вече бях лице в лице с него. А ако ти не се боиш — ако всички вие не се страхувате от него — то е защото не си давате сметка срещу какво сме изправени.

Някои от генералите закимаха. Но царските съветници, големците на Ос Олта и чиновниците гледаха начумерено и недоверчиво. За тях войната се състоеше само от паради, военни маневри и местене на малки фигурки върху картите на бойните действия. Ако се стигнеше до разцепление между братята, тези тук щяха да изберат страната на Василий.

Николай изправи рамене и отново сложи една от маските си.

— Нека се помирим, братко — каза. — Нали и двамата искаме най-доброто за Равка.

Но Василий нямаше намерение да се озапти.

— Най-доброто за Равка е един Ланцов на трона.

Рязко си поех въздух. В залата се възцари мъртва тишина. Василий току-що беше нарекъл Николай незаконороден.

Но Николай вече беше възвърнал самообладанието си и сякаш нищо не можеше да го извади от равновесие.

— Тогава нека всички ние се помолим за достойния цар на Равка — каза. — Но най-напред да довършим работата си тук.

Срещата продължи вяло още известно време и най-накрая приключи за всеобщо облекчение. По пътя към Малкия дворец Николай беше необичайно мълчалив.

Когато стигнахме градините с декоративната колонада, той поспря да откъсне листенце от живия плет.

— Днес не трябваше да си изпускам нервите — каза. — Това само разпали неговата гордост и го накара да забие копита като инатливо магаре.

— Тогава защо го позволи? — попитах искрено заинтригувана. Рядко се случваше емоциите на Николай да вземат връх.

— Не знам — отвърна той, късайки листото. — Ти кипна. Аз кипнах. В залата беше жежко като в пъкъл.

— Не мисля, че това е причината.

— Тогава сигурно е от лошо храносмилане — подметна.

Аз обаче нямаше да оставя да ме заблуди с една шега. Въпреки многобройните възражения на Василий и постоянната съпротива на съвета почти по всеки въпрос, Николай все пак успя да прокара някои от своите планове, благодарение на магическото съчетание от търпение и натиск. Той ги накара да одобрят мерки за облекчаване съдбата на бежанците от близките до Долината територии и извоюва за възловите поделения на Първа армия да бъдат ушити униформи от бронезащитната материя, дело на Материалки. Успя дори да задели средства за осъвременяване на селскостопанското оборудване, та селяните да могат да произведат и нещо отгоре, не само най-необходимото за собственото си препитание. Наглед уж дребни победи, които за в бъдеще можеха да доведат до големи промени.

— Избухна, защото наистина те е грижа какво става в страната — казах. — За Василий престолът е просто трофей; готов е да се счепка за него като за любима играчка. Ти обаче не си такъв. От теб би станал добър цар.

Николай замръзна на място.

— Аз… — Е, поне веднъж и той да изгуби дар слово. След малко на лицето му се появи крива смутена усмивка — пълна противоположност на обичайната му самодоволна физиономия. — Благодаря ти — пророни.

— От сега нататък май ще станеш направо непоносим — въздъхнах, когато продължихме напред.