Ли Бардуго - Шест врани

Нина скръсти ръце.

— И на теб съм сърдита.

— На мен ли? Защо?

— Още не знам. Но съм ти сърдита.

Иней стисна леко ръката й и след миг Нина й отвърна със същото. Изгледа следващата битка в ступор, както и тази след нея. Повтаряше си, че е готова за това, че да е готова да види Матиас тук, на това ужасно място. В крайна сметка тя беше Гриша и войник от Втора армия. Виждала беше и по-лоши неща.

Но после Матиас излезе на арената и Нина разбра, че се е заблуждавала. Позна го веднага. Вече цяла година заспиваше с мисълта за лицето му. Не можеше да сбърка златните вежди, изваяните скули. Но Каз не я беше излъгал — Матиас наистина се беше променил много. Момчето на арената долу, което отвръщаше с ярост на хорските погледи, не беше нейното момче.

Спомни си първата им среща в една огряна от луната келска гора. Както и първата си мисъл — че не е честно да е толкова хубав. В някой друг живот сигурно би решила, че е дошъл да я спаси, блестящ рицар със златна коса и очи светли като северните глетчери. Но бързо беше разбрала истината — по езика, на който говореше той, и по отвращението, с което я гледаше. Матиас Хелвар беше дрюскеле, един от фйерданските ловци на вещици, които издирваха гришани, залавяха ги и ги караха в Ледения палат, за да бъдат съдени и екзекутирани, макар че в нейните очи той си остана образ и подобие на свещен воин, окъпан в златна светлина.

Сега обаче лустрото беше изчезнало и Матиас приличаше досущ на убиец. Сигурно защото беше точно такъв. Голият му торс беше като излят от стомана, изглеждаше още по-висок и силен, нещо почти невъзможно само по себе си, сякаш конструкцията на тялото му се бе променила. Кожата му, меднозлатна преди, сега беше бяла като рибешки корем под пластовете мръсотия. А косата му… неговата прекрасна гъста и златна коса, която той носеше дълга като всички фйердански воини… Сега, като на всички други затворници, главата на Матиас беше обръсната до голо, вероятно като предохранителна мярка срещу въшки. На всичкото отгоре тъмничарят, който го е обръснал, явно е бил с две леви ръце. Дори от това разстояние Нина виждаше следите от стари и нови порязвания по скалпа му, както и ивиците светла четина там, където бръсначът е пропуснал. И въпреки това, въпреки всичко, Матиас пак беше красив…

Той изгледа за последно тълпата, после завъртя колелото толкова силно, че едва не го събори.

Щрак, щрак, щрак, щрак. Змии. Тигър. Мечка. Глиган. Колелото се въртеше жизнерадостно, после се забави и спря.

— Не — простена Нина, когато видя къде се е заковал палецът.

— Можеше да е и по-лошо — каза Музен. — Можеше пак да се падне пустинният гущер.

Нина сграбчи ръката на Каз през наметалото и усети как мускулите му се стягат.

— Направи нещо, спри това.

— Пусни ме, Нина. — Дрезгавият му глас беше тих, но тя ясно долови заплахата, която се съдържаше в него.

Дръпна ръката си.

— Моля те, ти не разбираш. Той…

— Ако оцелее, тази нощ Матиас Хелвар ще излезе от затвора с моя помощ, но тази част си зависи само от него.

Нина поклати отчаяно глава.

— Ти не разбираш.

Тъмничарят свали оковите на Матиас и моментално се метна на въжената стълба заедно с „водещия“ на шоуто. Явно нямаше търпение да го изтеглят на безопасна височина. Тълпата полудя, крещеше и тропаше с крака. Матиас стоеше мълчалив и неподвижен, не помръдна дори когато вълците изскочиха от тунела — три едри животни, които ръмжаха и се зъбеха едно на друго в желанието си първи да докопат плячката.

Буквално в последната секунда Матиас се смъкна на едно коляно, събори първия вълк в пясъка, после се превъртя надясно и грабна окървавения нож, който предишният гладиатор беше изпуснал на арената. Скочи на крака, стиснал ножа пред себе си, но Нина ясно долавяше неохотата му. Кривнал глава настрани, Матиас гледаше умоляващо двата обграждащи го вълка, сякаш се опитваше да ги въвлече в мълчаливи преговори. Каквато и молба да излъчваше към тях обаче, тя остана нечута. Вълкът отдясно го нападна, Матиас клекна, завъртя се и заби ножа в корема на животното. То изскимтя жално и звукът сякаш го вкамени. Тази реакция му коства ценни секунди и третият вълк успя да го събори на пясъка. И заби зъби в рамото му. Матиас се превъртя заедно с животното. Улови челюстите на вълка с две ръце и бавно ги разтвори, мускулите му играеха като изопнати въжета, лицето му беше навъсено. Нина стисна очи, но чу ужасно изпукване, от онези звуци, които ти обръщат стомаха. Тълпата нададе рев.