Ли Бардуго - Шест врани

— Ожулени кокалчета, един отчупен зъб, две счупени ребра — докладва Иней. — Трето и четвърто отляво.

— Негово ляво или твое ляво? — попита Каз.

— Негово.

— Това няма да свърши работа — каза отчаяно Нина. — Мога да наподобя нараняванията на Матиас, но не съм чак толкова добра шивачка, че да променя лицето на Музен.

— Просто ми се довери, Нина.

— Не бих ти се доверила, че ще ми завържеш обувките, без да откраднеш връзките, Каз. — Вгледа се в лицето на Музен. — Дори с отоците пак няма да мине за Матиас.

— Тази нощ Матиас Хелвар, или по-скоро нашият скъп Музен, ще прояви симптоми на огнена шарка, от вълчия щам, който се пренася от вълци и кучета. Утре сутрин, когато тъмничарите го открият покрит с гнойни пъпки и следователно напълно неузнаваем, ще го поставят под карантина за месец и ще чакат дали ще умре от болестта, или ще оцелее и няма да е заразен. А междувременно Матиас ще е излязъл от затвора. Сега разбираш ли?

— Искаш да направя така, че Музен да изглежда болен от огнена шарка?

— Да, при това бързо, Нина, защото след десетина минути тук ще стане доста горещо.

Нина го зяпаше ококорено. Какви ги плещеше Каз?

— Каквото и да направя с него, няма да издържи цял месец. Няма как наистина да го разболея от шарка.

— Имам свой човек в лечебницата на затвора, който ще има грижата Музен да е достатъчно зле. Нашата задача е да му осигурим диагнозата. Хващай се на работа, момиче.

Нина изгледа преценяващо Музен.

— Ще те боли точно толкова, все едно сам си участвал в онази битка на арената — предупреди го тя.

Музен смръщи чело в очакване на болката.

— Ще се справя.

Тя завъртя очи, после вдигна ръце и се концентрира. Стрелна рязко дясната си ръка над лявата и перна Музен по ребрата.

Той изпъшка и се преви.

— Добро момче — рече Каз. — Справяш се като шампион. Хайде сега кокалчетата, после лицето.

Нина сътвори синини и порязвания по кокалчетата и ръцете на Музен, които да съвпадат с описанието, дадено от Иней.

— Никога не съм виждала огнешарка отблизо — каза Нина.

Познаваше болестта само от илюстрациите в учебниците по анатомия в Малкия дворец.

— Значи си имала късмет — мрачно рече Каз. — Побързай.

Нина се зае със задачата по спомени. Издуваше и цепеше кожата на Музен по лицето и гърдите, създаваше гнойни мехури, докато отоците и пъпките не скриха напълно чертите на лицето му. Едрият мъж пъшкаше жално.

— Защо си се съгласил да участваш в това? — прошепна Нина.

Отеклата плът на лицето на Музен се размърда. Горкият май правеше опит да се усмихне.

— Заради парите — изграчи нечленоразделно той.

Нина въздъхна. Какво друго мотивираше хората в Кацата?

— Достатъчно пари да те затворят в Адската порта?

Каз потропа с бастуна си по пода на килията.

— Стига си задавала въпроси, Нина. Ако Хелвар ни съдейства, и той, и Музен ще получат свободата си веднага щом си свършим работата.

— А ако не съдейства?

— Тогава Хелвар ще се озове обратно в килията, а Музен пак ще си получи парите. И ще го черпя закуска в Кооперома.

— Може ли гофрети? — изломоти Музен.

— Всички ще си поръчаме гофрети. И уиски. Ако работата се провали, по-добре не се навъртайте около мен трезви. Приключваш ли, Нина?

Нина кимна, а Иней я избута, за да превърже Музен така, както лекарят беше превързал Матиас.

— Добре — обади се Каз. — Изправете Хелвар.

Нина приклекна край Матиас, а Каз надвисна над нея със светулката в ръка. Дори в съня си Матиас изглеждаше неспокоен, бялото му чело — навъсено. Нина плъзна пръсти по отеклата челюст в бърза милувка.

— Остави лицето му, Нина. Искам го в движение, а не красив. Изцери го по най-бързия начин, колкото да върви. И само толкова, ако обичаш, иначе като нищо ще почне да се заяжда.

Нина смъкна одеялото и се хвана на работа. „Просто поредното тяло“ — повтаряше си тя. Постоянно я викаха по спешност в Ребрата да цери ранени членове на Утайките, които Каз предпочиташе да не води при редовните лекари — намушкани момичета, момчета със счупени крака или огнестрелни рани, жертви на поредния сблъсък с градската стража или с друга банда. „Представи си, че е Музен — каза си тя. — Или Големия Болиджър, или друг някой глупак. Не познаваш този младеж и толкова.“ И не беше далече от истината, между другото. Момчето, което тя познаваше, може и да се криеше някъде дълбоко в сърцевината на този човек, но всичко останало в него беше различно.

Докосна го нежно по рамото.

— Хелвар! — Той не помръдна. — Матиас!