Ли Бардуго - Шест врани

Клепачите му се спуснаха рязко.

— Ти ще поспиш малко — промърмори Нина, забави още малко пулса му и тъмничарят политна напред.

Музен го хвана, преди да е паднал, а Иней го уби в наметалото на Каз, което той беше смъкнал междувременно от раменете си. Нина не се изненада особено, че отдолу Каз носи униформа на тъмничар.

— Не можа ли просто да го попиташ колко е часът или нещо подобно? — каза тя. — И откъде си взел тази униформа?

Иней нагласи маската на Лудия върху лицето на тъмничаря, а Музен прехвърли едната му ръка през раменете си, все едно мъжът е прекалил с алкохола. Оставиха го на една от пейките край задната стена.

Каз подръпна ръкавите на униформата си.

— Нина, хората охотно се подчиняват на всеки с подходящите дрехи. Имам униформи на градската стража, на пристанищната полиция и ливреи от всички имения в търговския квартал. Хайде, да вървим.

Поеха по тесния коридор.

Вместо да се върнат по стъпките си, тръгнаха в кръг през старата кула обратно на часовниковата стрелка, така че стената към арената, която все така вибрираше от крясъците и тропането на публиката, да остане вляво от тях. Тъмничарите при арките не им обърнаха особено внимание, някои даже кимнаха на Каз, който вървеше с отривиста крачка, навел глава да скрие лицето си в яката.

Нина беше потънала в мисли и не видя кога Каз е вдигнал ръка в знак да намалят. Свърнаха в един страничен тунел между две арки и се озоваха в прикритието на дълбока сянка. Право пред тях един лекар излизаше от килия в компанията на двама тъмничари, единият с фенер в ръка.

— Ще спи през цялата нощ — казваше лекарят. — На сутринта да пие вода и му проверете зениците. Наложи се да му дам силно приспивателно.

Мъжете поеха в противоположната посока и Каз даде знак на своята група да продължи. Вградената в скалата врата беше от масивно желязо с малък отвор за храната на затворника. Каз се наведе към ключалката.

Нина плъзна поглед по тежката желязна врата.

— Това място е варварско.

— Най-добрите гладиатори спят в старата кула — обясни Каз. — Така са далече от останалите затворници.

Нина хвърли поглед наляво и надясно. Откъм арената нахлуваше ярка светлина и при всяка арка стоеше тъмничар на пост. Вниманието им вероятно бе насочено към поредната битка, но стигаше само един от тях да обърне глава и да ги види. И ако ги заловяха тук, щяха ли изобщо да ги предадат на градската стража за съдебен процес, или просто ще ги изтипосат на арената долу да ги изяде някой тигър? „Или нещо по-непретенциозно — помисли си мрачно тя. — Стадо ядосани полски мишки, да речем.“

Междувременно Каз се бе справил с ключалката. Вратата се отвори със скърцане и всички побързаха да влязат в килията.

Вътре беше тъмно като в рог. След миг студената зеленикава светлина на светулка грейна край Нина. Иней държеше малката стъклена сфера високо пред себе си. Сферата съдържаше изсушени и стрити на прах светещи дълбоководни риби. Разнообразната измет в Кацата обичаше светулките — с тях нямаше опасност да ги сгащят изневиделица в някоя тъмна уличка, плюс че им спестяваха необходимостта да мъкнат фенери.

„Поне е чисто — помисли си Нина, докато очите й привикваха към сумрака. — Голо и леденостудено, но относително чисто.“ Видя дюшек, застлан с грубо тъкани одеяла, както и две ведра край стената. През ръба на едното беше преметнат кървав парцал.

Ето за това се състезаваха мъжете в Адската порта — самостоятелна килия, одеяло, чиста вода и кофа за естествените си нужди.

Матиас спеше с гръб към стената. Дори на слабото сияние от светулката заформящите се по лицето му отоци се виждаха ясно. Раните му бяха намазани с някакъв мехлем. Невен, досети се Нина, разпознала специфичния аромат.

Тръгна към него, но Каз я спря с ръка на рамото.

— Нека първо Иней прецени състоянието му.

— И аз мога да… — започна Нина.

— Ти ще се заемеш с Музен.

Иней подхвърли на Каз бастуна с вранската глава — явно го беше крила под плаща си на Сивото дяволче — и приклекна край спящия Матиас със светулката в ръка. Музен пристъпи напред, свали наметалото, ризата си и маската на Лудия. Главата му беше обръсната, панталоните — затворнически.

Нина взе да мести поглед между Матиас и Музен и бързо схвана какво е намислил Каз. Двамата младежи бяха приблизително еднакви на ръст и телосложение, но с това приликите помежду им свършваха.

— Ти сериозно ли искаш Музен да заеме мястото на Матиас?

— Музен не е тук заради умението си да води интелигентни разговори — отвърна Каз. — Ще трябва да възпроизведеш нараняванията на Хелвар. Иней, какво е положението?