Ли Бардуго - Шест врани

Буца затъкна гърлото й, усети болката на напиращи сълзи. Целуна го по челото. Даваше си сметка, че Каз и другите я гледат, знаеше, че става за посмешище пред тях, но след дългата раздяла той най-после беше в ръцете й, макар и прекършен.

— Матиас! — повтори тя.

— Нина? — Гласът му беше дрезгав, но и точно толкова чудесен, колкото го помнеше тя.

— О, светци, Матиас! — прошепна Нина. — Моля те, събуди се.

Очите му, светлосините му очи, се отвориха бавно с натежали клепачи.

— Нина — меко каза той. Бръсна с кокалчета страната й. Обхвана с ръка лицето й предпазливо, невярващо. — Нина?

Очите й се насълзиха.

— Шшшш, Матиас. Дойдохме да те измъкнем.

Преди да е мигнала, той я сграбчи за раменете и я притисна към пода с тежестта на тялото си.

— Нина — изръмжа той.

После ръцете му се сключиха около гърлото й.

Матиас сънуваше отново. Сънуваше нея.

Във всичките си сънища я преследваше, понякога през свежи пролетни ливади, но обикновено през ледени полета, обсипани с канари и широки цепнатини, които той преодоляваше безпогрешно. Винаги я гонеше и винаги я хващаше. В добрите сънища я поваляше на земята и я душеше, гледаше как животът угасва в очите й, а сърцето му се преизпълваше с жажда за мъст — „най-после, най-после!“. В кошмарите я целуваше.

В кошмарите тя не се съпротивляваше. Смееше се, сякаш гонитбата е игра, сякаш знае, че той ще я хване, сякаш иска да я хване и да я притисне под себе си. Усещаше я покорна и съвършена в ръцете си. Целуваше я, заравяше лице в сладката падина на шията й. Къдриците й милваха лицето му и той беше сигурен, че удържи ли още мъничко прегръдката, всички рани, всички обиди и лоши неща ще се стопят безследно.

— Матиас — шептеше в кошмарите му тя и името му се отронваше с нежност от устните й.

Тези бяха най-лошите кошмари и той се будеше, изпълнен с омраза към себе си почти толкова силна, колкото бе омразата му към нея. Мисълта, че е в състояние да предаде себе си, да предаде отново родината си, пък било то и насън, мисълта, че — след всичко, което тя беше направила — някаква низка част от него все още жадува за близостта й… му идваше в повече.

Тази нощ кошмарът беше от лошите, от най-лошите. Облечена беше в синя коприна, красива рокля, каквито не носеше обикновено, прозирен воал обвиваше косата й и отразяваше мъждивата светлина като капки дъжд. Дйел, и колко добре миришеше. Вездесъщата воня на влага и плесен внезапно се беше примесила с аромат на парфюм. Нина обичаше луксозните неща, а това ухание определено беше от скъпите — рози и още нещо, нещо, което неговият бедняшки нос не разпознаваше. Притисна меки устни към челото му. Защо му се стори, че плаче?

— Матиас…

— Нина! — успя да изрече той.

— О, светци, Матиас! — прошепна тя. — Моля те, събуди се.

И той се събуди и разбра, че е полудял, защото тя наистина беше тук, в килията му, коленичила до него, отпуснала нежно ръка на гърдите му.

— Матиас, моля те!

Умолителният звук на гласа й. Беше си мечтал за това, наяве и насън. Понякога тя го молеше за милост. А понякога го молеше за други неща.

Посегна да докосне лицето й. Кожата й беше толкова мека и нежна. Веднъж й се беше присмял заради това — никой истински войник не трябвало да има такава кожа, така изнежена, така разглезена. Присмял се бе на пищните й извивки, за да скрие срама от несъзнателната реакция, която въпросните извивки пробуждаха у него. Сега плъзна палец по страната й, усети копринения допир на меката й коса. Така прекрасна. Толкова истинска. Не беше честно.

А после видя кървавите превръзки по ръцете си. Сънят се отдръпна напълно и болката го заля на вълни — спуканите ребра, ожулените кокалчета. Напипа с език мястото на отчупения зъб. По някое време явно е порязал езика си на острото парче и в устата му още имаше металически вкус на кръв. „Вълците.“ Бяха го накарали да убие вълци.

Наистина беше буден.

— Нина?

Имаше сълзи в красивите й зелени очи. Заля го ярост. Тя нямаше право на сълзи, нямаше право да го съжалява.

— Шшшш, Матиас. Дойдохме да те измъкнем.

Що за игричка беше това? Що за нова жестокост? Тъкмо се беше научил да оцелява тук, на това чудовищно място, а ето я нея, дошла да го измъчва по нов начин.

Хвърли се напред и я метна на пода така, че коленете му да притиснат здраво лактите й. От опит знаеше, че останали свободни, ръцете на Нина са опасно нещо. После сключи пръсти около гърлото й.