Ли Бардуго - Шест врани

„Блъсни момичето. Освободи лодката. Обезоръжи стрелеца. Убий Нина. Убий Нина. Убий Нина.“ Пое дълбоко дъх и се метна с цялата си тежест към бронзовото момиче.

Слабичката девойка отстъпи преспокойно встрани и изящно го препъна с крак.

Матиас се пльосна тежко на камъните и изпъшка.

— Матиас! — викна Нина и пристъпи напред.

Той запълзя заднишком и едва не се пльосна във водата. Усещаше, че ако тази жена го докосне още веднъж, ще загуби напълно разсъдъка си. Нина спря, обида и болка се четяха ясно по лицето й. Нямаше право да се чувства така.

— Много е тромав този — каза безучастно бронзовото момиче.

— Приспи го, Нина — нареди Каз.

— Да не си посмяла! — извика Матиас в пристъп на паника.

— Достатъчно си тъп да преобърнеш лодката.

— Стой далече от мен, вещице — повтори той и се озъби на Нина.

Тя кимна отсечено.

— С удоволствие.

А после вдигна ръце. Матиас усети как клепачите му натежават неудържимо.

— Ще те убия — успя да изломоти той, преди да изпадне в безсъзнание.

— Приятни сънища. — Гласът й беше като вълк, който го следва по петите към пълния мрак.

В стая без прозорци, тапицирана в черно и алено, Матиас слушаше мълчаливо странните думи, които излизаха от устата на чудатото бледолико момче. Матиас знаеше много за чудовищата и от пръв поглед разбра, че Каз Брекер е прекарал твърде много време в мрака… и е донесъл нещо със себе си, когато е изпълзял отново на белия свят. Буквално усещаше как тази утайка витае около него. Знаеше, че повечето хора се присмиват на фйерданските суеверия, но самият той никога не пренебрегваше шестото си чувство. Преди да срещне Нина. Заради нея беше започнал да се съмнява в инстинктите си, заради предателството й. Предателството й го беше наранило по много начини, но този беше най-жестокият, защото едва не му беше коствал живота в Адската порта, където инстинктите са единственото ти спасение.

Чувал беше за Брекер в затвора, знаеше в какъв контекст се споменава името му — престъпен гений, безмилостен, неморален. Наричаха го Мръсни ръце, защото не съществуваше грях, пред който би се спрял срещу съответната цена. А сега този демон говореше как щели да проникнат в Ледения палат, как Матиас щял да извърши държавна измяна. „Отново — поправи се той, — как отново ще извърша държавна измяна.“

Не отделяше поглед от Брекер. Знаеше, че Нина го гледа от другия край на стаята, усещаше го. Още долавяше аромата на рози от парфюма й — усещаше го в носа си и дори в устата. Силният аромат лепнеше по езика му, сякаш вкусваше нея, а не обикновено ухание.

Събудил се беше вързан за стол в нещо като игрална зала. Явно Нина го беше извадила от безпаметния сън, в който го бе потопила по-рано. И беше тук заедно с бронзовото момиче. Йеспер, дългокракият младеж от лодката, седеше на пода в един ъгъл, придърпал костеливи колене към гърдите си, а друго момче с червеникавозлатисти къдрици драскаше разсеяно върху някакъв лист на кръгла маса за игра на карти и току гризеше палеца си. Масата беше тапицирана в червено с повтарящ се десен на врани в полет, а едно колело, не много по-различно от колелото на Адското шоу, но с други символи, се кипреше край боядисаната в черно стена. Матиас имаше чувството, че някой — вероятно Нина — се е погрижил за раните му, докато той е бил в безсъзнание. От мисълта му се повдигаше. Предпочиташе чистата болка пред развалата на Гриша.

А после Брекер беше подхванал речта си — за някаква дрога на име юрда парем, за невъзможно голяма награда и за нелепата идея да се вмъкнат незабелязано в Ледения палат. Матиас не можеше да отдели фактите от измислиците, но нямаше и значение. Когато Брекер си каза приказката, Матиас отговори с едно простичко, но категорично „не“.

— Говоря ти от личен опит, Хелвар. Знам, че да те пратят в безсъзнание, а после да се събудиш на непознато място, не е най-приятелският начин да започнеш едно партньорство, но ти не ни остави много възможности, така че се опитай да обмислиш предложението ми без излишни предразсъдъци.

— И на колене да беше дошъл при мен, отговорът ми щеше да е същият.

— Нали си даваш сметка, че само за час-два мога да те върна обратно в Адската порта? Отнесат ли бедния Музен в лечебницата, лесно ще ви разменим.

— Направи го. Нямам търпение да разкажа на главния надзирател за смешните ви планове.

— Защо си мислиш, че ще се върнеш в затвора с езика си?

— Каз… — обади се с възмущение Нина.