Ли Бардуго - Шест врани

Пристъпи към тълпата, но моментално го дръпнаха назад.

— Остави мисленето другиму, Хелвар — рече Каз. — Онази стълба води към стеснение. Нали не мислиш, че тъмничарите просто ще те пуснат да минеш, без да погледнат под маската?

Матиас се навъси и тръгна заедно с другите през тълпата, а Каз го побутваше в гърба.

Ако в коридора цареше хаос, то на арената се вихреше лудост от съвсем различен вид. Хиени се бяха покатерили на скалните корнизи. Една беше завряла муцуна в корема на труп с алено наметало. Слон се блъскаше в стените, вдигаше облаци прах и ревеше отчаяно. Матиас зърна бяла мечка, а на едно високо място клечеше гигантска котка от джунглите на Южните колонии и се зъбеше уплашено. Знаеше, че в клетките има и змии. Надяваше се онзи Йеспер да не е пуснал поне тях.

Хукнаха през пясъка на арената, същата арена, където Матиас от половин година се биеше за привилегии. Наближаваха тунела, когато пустинният гущер се стрелна право към тях с раззинати челюсти и капеща бяла отрова, дебелата му опашка метеше ожесточено земята. Преди Матиас да е реагирал, бронзовото момиче се метна на гърба на гущера и заби два кинжала между бронираните му люспи. Гущерът изпъшка и се срина на хълбок. Матиас изпита остра тъга — да, съществото беше грозно и изключително опасен противник, който никога не беше губил битка на арената, но все пак беше живо създание. „Никога досега не е губил битка на арената — поправи се той. — Трябва да внимавам за кинжалите на бронзовото момиче.“

Предположил бе, че ще пресекат арената и ще се покатерят към „ложите“ за публиката, за да избегнат тълпата, която задръстваше коридорите, а след това ще щурмуват стълбите и ще си пробият с бой път през стражата, която несъмнено чакаше в горния им край. Вместо това Каз ги поведе по тунела покрай клетките. Клетките всъщност бяха стари килии, пригодени набързо да приютят животните, които собствениците на Адското шоу успееха да осигурят за поредното представление — не само екзотични зверове, а стари циркови животни и дори болни говеда, отмъкнати от ферми в провинцията. Тичаха след Каз покрай отворените врати на клетките и в един миг Матиас зърна чифт жълти очи, които се взираха в него откъм сенките. Ускори крачка. Нямаше оръжие, а лявата му ръка беше напълно безполезна. Беше на практика безпомощен. „Къде ни води този тип?“ Заобиколиха на бегом див глиган, който се хранеше с трупа на тъмничар, после и петниста котка, която съскаше гневно насреща им, но така и не се приближи.

А после, през мускусната миризма на животните и вонята на изпражненията им, Матиас усети чистия мирис на солена вода. Чу звука на прибоя. Подхлъзна се и осъзна, че камъните под краката му са влажни. Толкова навътре в тунела затворниците нямаха достъп. Проходът явно стигаше до морето. Каквито и да бяха истинските намерения на Нина и нейните хора, по всичко личеше, че поне засега наистина се опитват да го изведат от Адската порта.

Каз и бронзовото момиче носеха малки сфери и на тяхната зеленикава светлина Матиас зърна мъничка лодка, вързана в края на тунела. В нея седеше тъмничар, ако се съди по униформата, но вместо да се развика или нещо друго, човекът вдигна ръка и им махна да побързат.

— Подрани, Йеспер — рече Каз и сръга Матиас към лодката.

— Точно навреме ги пуснах.

— Да, но за теб това означава да подраниш. Следващия път, когато решиш да ме впечатлиш с точност, предупреди ме овреме, ако обичаш.

— Пуснах животните и ви намерих лодка. Сега е моментът да ми благодариш.

— Благодаря ти, Йеспер — каза Нина.

— Пак заповядай, прекрасна. Виждаш ли, Каз? Така правят цивилизованите хора.

Матиас ги слушаше с едно ухо. Усещаше гъдел по върховете на пръстите си, знак, че лявата му ръка се събужда. Не би могъл да ги надвие всичките, не в настоящата си форма и без оръжие. Колкото до въоръжението на противниците му, май само Каз и момчето в лодката имаха пистолети. „Откачи въжето и обезоръжи Йеспер.“ Така ще има пистолет и лодка. „Само дето Нина може да ти спре сърцето, преди да си посегнал към веслата — напомни си той. — Значи първо ще застреляш нея. Ще й пуснеш куршум в сърцето. Ще изчакаш да падне, после изчезваш.“ Би могъл да го направи. Знаеше, че е изпълнимо. Стига нещо да отвлече вниманието на тази сган.

Бронзовата девойка стоеше вдясно от него, на няма и ръка разстояние. И му стигаше до рамото. Дори и ранен, лесно щеше да я бутне във водата, без да загуби равновесие и без да я нарани сериозно.