Ли Бардуго - Шест врани

Нямаше представа какво ще прави, но явно слуховете за появата на нов Корпоралник в града вече бяха обиколили Кетердам. Хората на Пека Ролинс я чакаха на пристанището с обещание за квартира и безопасност. Заведоха я в Изумрудения дворец, където Пека лично я покани да се присъедини към Лъвските грошове и да отвори свой бизнес в Сладкия дюкян. Беше готова да се съгласи, отчаяно се нуждаеше от средства и още по-отчаяно се боеше от роботърговците, които обикаляха улиците на града. Ала същата нощ Иней пропълзя през прозореца й на последния етаж в Изумрудения дворец с предложение от Каз Брекер.

Нина така и не разбра как Иней е изкатерила шестте хлъзгави от дъжда каменни етажа посред нощ, но предложението на Утайките беше много по-приемливо от това на Пека и Лъвските грошове. Предлагаха й договор, който спокойно би могла да изплати за година-две, стига да внимава как харчи. А и Каз беше изпратил най-подходящия човек, който да говори с нея — сулийско момиче на нейната възраст, което беше отраснало в Равка и беше преживяло една изключително грозна година по договор в Менажерията.

— Какво можеш да ми кажеш за Пер Хаскел? — попита я Нина през онази нощ.

— Не много — призна Иней. — Не е нито по-добър, нито по-лош от другите босове в Кацата.

— А за Каз Брекер?

— Той е лъжец, крадец и е напълно лишен от съвест. Но ще изпълни с точките и запетаите всяка сделка, която сключиш с него.

На Нина не й убягна искрената убеденост в гласа на момичето.

— Той те е освободил от Менажерията, така ли?

— За свобода в Кацата и дума не може да става, само за по-добри условия. Момичетата на Леля Хелен никога не успяват да изплатят договорите си. Тя има грижата това да не се случи. Тя… — Иней млъкна, а Нина ясно долови силния гняв, затъкнал гърлото на момичето. — Каз убедил Пер Хаскел да откупи договора ми. Ако не беше той, досега да съм умряла в Менажерията.

— И с Утайките може да умреш.

Блясък припламна в тъмните очи на Иней.

— Може, да. Но ще умра на краката си и с нож в ръката.

На следващата сутрин Иней помогна на Нина да се измъкне тайно от Изумрудения дворец. Срещнаха се с Каз Брекер и въпреки хладния му маниер и странните кожени ръкавици Нина прие да стане част от Утайките и да работи в Бялата роза. След няма и два дни едно момиче умря в Сладкия дюкян, удушено от клиент, преоблечен като Господин Ален, когото градската стража така и не откри.

Нина се бе доверила на Иней и никога не бе съжалила за решението си, макар че в момента беше бясна на всички. Гледаше как група Лъвски грошове ръгат пустинния гущер с дълги копия. Чудовището се беше укротило след вечерята си и им позволи да го натикат обратно в тунела, масивното му тяло се клатушкаше бавно и мързеливо.

Тълпата взе да дюдюка недоволно, когато тъмничарите се появиха отново на арената да изнесат трупа на затворника, чиято изтерзана плът още димеше.

— Защо се оплакват? — попита гневно Нина. — Нали за това са дошли?

— Дошли са да видят битка — обясни Каз. — Надявали са се затворникът да издържи по-дълго.

— Това е отвратително!

Каз вдигна рамене.

— Единственото отвратително е, че аз не се сетих за това пръв.

— Тези хора не са роби, Каз. Те са затворници.

— Тоест, убийци и изнасилвачи.

— А също крадци и измамници. Твоите хора.

— Нина, сладката ми, никой не ги принуждава да се бият. Надпреварват се за тази възможност. Така си осигуряват по-хубава храна, самостоятелна килия, пиячка, юрда и срещи с момичета от Западната дъга.

Музен изпука кокалчетата си.

— Звучи по-добре от условията в Ребрата.

Нина се загледа в хората, които крещяха и размахваха юмруци. Букмейкъри обикаляха корнизите и приемаха залози. Затворниците в Адската порта може и да се редяха на опашка за възможността да излязат на арената, но истинските пари отиваха при Пека Ролинс.

— Хелвар не… Хелвар не се бие на арената, нали?

— Не сме дошли тук заради приятната атмосфера — отговори Каз.

Да го шамаросаш, че и отгоре.

— Нали знаеш, че само да раздвижа пръсти и ще си напикаеш панталоните?

— По-полека, сърцеломке. Харесвам си панталоните. А ако започнеш да бъзикаш вътрешните ми органи, Матиас Хелвар никога няма да види светлината на слънцето.

Нина изпухтя и се задоволи да се блещи гневно на живота по принцип.

— Нина… — промълви Иней.

— Хайде, не започвай и ти.

— Всичко ще мине по мед и масло. Остави Каз да си свърши работата.

— Ужасен е.

— Ужасен, но ефективен. Да се гневиш на Каз, че е безмилостен, е като да се гневиш на печката, че е гореща. Той си е такъв.