Ли Бардуго - Шест врани

— Парите — изръмжа един от тях, докато Нина се измъкваше от лодката.

Каз тикна пачка крюге в ръцете му, Грошът ги преброи и им даде знак да го последват.

Вляха се в колона от факли, която се катереше по неравна пътечка към за`ветната страна на затвора. Нина обърна глава да погледне към високите черни кули на крепостта, известна под името Адската порта, тъмен каменен юмрук, пробил морската повърхност. И преди я беше виждала отдалече, когато плати на един рибар да я откара до острова. Но въпреки молбите й човекът отказа да се приближи до брега.

— Тук акулите са много зли — беше обяснил той. — Развили са вкус към човешко месо. На затворниците демек.

Нина потръпна при този спомен.

Една врата беше подпряна отворена и друг член на Лъвските грошове поведе Нина и останалите през прага. Озоваха се в тъмна и изненадващо чиста кухня, на куки по стените й висяха огромни казани, по-подходящи за пране, отколкото за готвене. Помещението миришеше странно, на оцет и градински чай. „Като кухнята на търговец“ — помисли си Нина. Местните вярваха, че работата се равнява на молитва. Нищо чудно търговските съпруги да идваха тук и да търкаха до блясък подовете, стените и прозорците в чест на Гезен, бога на трудолюбието и търговията, принасяйки му в жертва вода, сапун и разранените си ръце. Стомахът й се надигна. Да търкат колкото си искат, полза никаква. Под миризмата на препарати за почистване се усещаше вонята на мухъл, урина и немити тела. Само истинско чудо можеше да премахне тази смрад.

Тръгнаха по тъмен коридор и Нина тъкмо реши, че ще продължат към килиите, когато излязоха през друга врата и се озоваха на висока камениста пътечка, която свързваше централната сграда на затвора с някаква кула.

— Къде отиваме? — прошепна тя.

Каз не отговори. Вятърът се усили, вдигна воала й и напръска лицето й с морска вода.

Влязоха в отсрещната кула и Нина с мъка преглътна писъка си, когато нечия фигура се отдели от сенките.

— Иней — прошепна треперливо тя.

Сулийската девойка носеше рогата и туниката с висока яка на Сивото дяволче, но Нина я позна веднага въпреки костюма. Никой друг не се движеше по този начин, сякаш светът е дим, през който просто да минеш.

— Как изобщо дойде тук? — прошепна й Нина.

— Дойдох по-рано с една баржа за доставки.

Нина изскърца със зъби.

— Какво, разни хора просто идват и си тръгват от Адската порта ей така, за забавление?

— Веднъж седмично — каза Иней и малките й рогца кимнаха заедно с главата й.

— Как така веднъж сед…

— Мълчете — изръмжа им Каз.

— Я не ми шъткай, Брекер — прошепна гневно Нина. — Ако е толкова лесно да се влезе в Адската порта…

— Проблемът не е във влизането, а в излизането. А сега млъкни и си отваряй очите.

Нина преглътна гнева си. Трябваше да вярва, че Каз знае какво прави. Благодарение на него нямаше никакъв друг избор.

Продължиха по тесен коридор. Тази кула беше различна от първата, по-стара, изградена от грубо изсечени каменни блокове, почернели от дима на безброй факли. Водачът им от Грошовете отвори една тежка метална врата и им махна да слязат след него по стръмно стълбище. Тук вонята на тела и човешки отпадъци беше по-силна, уловена в капан от солената вода, която се кондензираше по зидовете.

Спускаха се по спирала надолу. Нина вървеше близо до стената. Нямаше парапет и макар дъното да не се виждаше, евентуалното падане едва ли щеше да е приятно. Не изминаха кой знае колко път, но докато стигнат до крайната си цел, тя трепереше цялата, мускулите й се бяха опънали като въжета, не толкова от усилието, колкото от мисълта, че Матиас е някъде тук, в това ужасно място. „Той е тук. Тук, под този покрив.“

— Къде сме? — прошепна тя, докато вървяха приведени по тесни каменни проходи покрай черни каверни, запречени с железни решетки.

— Това е старият затвор — рече Каз. — Зарязали са го, когато са построили новия.

Нина дочу стенание от една килия.

— Още ли държат затворници тук?

— Само най-лошите.

Тя се взря през решетките на една празна килия. Към стената бяха прикрепени окови, потъмнели от ръжда, а може би и от засъхнала кръв.

Някакъв звук стигна до слуха й през зидовете, нещо като равномерни удари. Отначало реши, че чува океанския прибой, но после разбра, че някой напява. Озоваха се в извит тунел. Вдясно се редяха още от старите килии, но отляво, през криви арки, прииждаше светлина. Нина се взря в арките и различи някакви хора, много хора, цяла тълпа, която ревеше в захлас.