Ли Бардуго - Шест врани

Нина и плешивкото си стояха мълчаливо, времето минаваше, а когато часовникът удари точен час, мъжът стана и й целуна ръката.

— Върви — рече тържествено тя. — Върви си в мир.

Плешивкото целуна отново ръката й с насълзени очи.

— Благодаря ти.

Веднага щом клиентът си тръгна, Каз излезе от съседната спалня и почука на вратата на Нина.

Тя отвори предпазливо, без да маха веригата.

— О! — възкликна тя, като видя Каз. — Ти ли си?

Не изглеждаше особено доволна да го види. И нищо чудно. Каз Брекер на прага ти рядко вещае нещо добро. Нина свали веригата и го пусна да влезе, като събличаше в движение червения кафтан. Отдолу носеше нещо сатенено и толкова тънко, че не би трябвало да минава за плат.

— Светци, колко мразя това нещо — каза тя, срита кафтана и извади стар пеньоар от едно чекмедже.

— Защо, какво му е? — попита Каз.

— Не е скроен както трябва и боцка. — Кафтанът беше керчка направа, а не равкийска — беше костюм, а не униформа. Каз знаеше, че Нина никога не го носи навън, по улиците; обратното би било твърде опасно за един Гриша. Нина беше член на Утайките и всяко посегателство срещу особата й щеше да бъде наказано мълниеносно от бандата, но разплатата нямаше да й помогне особено, ако междувременно се озовеше в трюма на някой кораб с роби, плаваш в незнайна посока.

Тя се тръсна тежко на един от столовете край масата, изрита обсипаните си с камъчета пантофки, размърда пръсти и ги заби в мекия бял килим.

— Аааа — проточи доволно. — Така е много по-добре. — Лапна едно кексче от подноса и каза с пълна уста: — Какво искаш, Каз?

— Имаш трохи в деколтето.

— Пет пари не давам — каза тя и си взе още едно кексче. — Умирам от глад.

Каз поклати глава, едновременно развеселен и впечатлен от бързината, с която Нина излизаше от образа си на премъдра гришанска жрица.

— Това Ван Аакстер ли беше? Търговецът? — попита той.

— Да.

— Жена му почина преди месец, а бизнесът му се срина оттогава. Да очакваме ли обрат сега, щом идва при теб?

Нина нямаше нужда от легло, защото нейната специалност бяха емоциите. Тя работеше с радостта, спокойствието, самоувереността. Повечето Корпоралки се фокусираха върху тялото, било за да го лекуват, било за да го убият, но преди време Нина се нуждаеше от работа, която да я задържи в Кетердам, без да й създава неприятности. Затова, вместо да рискува живота си и да прави големи пари като наемник, сега тя забавяше пулса на разни хора, облекчаваше дишането им, отпускаше мускули. Въртеше и доходоносен страничен бизнес като гришанска шивачка, която „прекрояваше“ бръчките и двойните гуши на местните богаташи, но основният й доход идваше от хорските настроения и тяхната промяна. Хората идваха при нея самотни, скърбящи или просто тъжни без видима причина, а си тръгваха възторжени и със заличени тревоги. Ефектът не траеше дълго, но понякога дори илюзията за щастие беше достатъчна да вдъхне на клиентите й вярата, че ще оцелеят още един ден. Нина твърдеше, че било свързано с жлезите, но Каз не се интересуваше от подробностите, стига Нина да се отзовава, когато имат нужда от нея, и да плаща навреме процента си на Пер Хаскел.

— Може и да забележите промяна — отговори на въпроса му тя. Дояде и последното кексче, облиза с наслада пръстите си, после остави подноса пред вратата и позвъни за слугиня. — Ван Аакстер започна да идва в края на миналата седмица и оттогава всеки ден е тук.

— Чудесно. — Каз си напомни да купи известно количество от поевтинелите акции на Ван Аакстер. Дори подобреното му настроение да беше дело на Нина, бизнесът му пак щеше да живне. Поколеба се, после каза: — Помагаш му да се чувства по-добре, намаляваш скръбта му и прочие, но… можеш ли да го накараш да направи нещо? Да забрави жена си например?

— Да променя пътечките в мозъка му? Не ставай смешен.

— Мозъкът е просто един орган — повтори Каз думите на Ван Ек.

— Да, но е много по-сложен от другите. Да контролираш или да промениш мислите на друг човек… е, не е като да забавиш пулса или да освободиш конкретен химикал, за да оправиш нечие настроение. Има твърде много променливи. Никой Гриша не може да направи такова нещо.

„Засега“ — поправи я наум той.

— Значи третираш симптомите, а не първопричината.

Тя сви рамене.

— Той се крие от скръбта. Смята, че аз съм неговото решение, но така никога няма да преодолее смъртта на жена си.

— Тогава защо му уйдисваш? Посъветвай го да си намери нова жена и да не идва повече при теб.