Ли Бардуго - Шест врани

Пробиваше си път през тълпата като сянка сред бурно море от цветове. Всяка от големите къщи на насладите си имаше своя специфика, някои очевидни, други не толкова. Мина покрай Синята перуника, край Лошата котка, брадати мъже се зъбеха през прозорците на Пещта, подмина Обскура, Върбата, забърса с поглед пищните блондинки в Снежната къща. Там беше и Менажерията, разбира се, позната също като Екзотичната къща, където Иней по принуда бе носила фалшиви сулийски коприни. Мерна Леля Хелен с пауновите й пера и прословутата лента с диаманти на шията, която посрещаше гости в позлатеното фоайе. Тя управляваше Менажерията, намираше подходящи момичета и имаше грижата да се държат подобаващо. Погледът й се спря върху Каз и жената стисна устни на тънка черта, после вдигна към него чашата си, но не за наздравица, а като заплаха. Каз не й обърна внимание и продължи нататък.

Бялата роза беше сред по-луксозните бордеи на Западната дъга. Имаше си собствен пристан, а лъскавите бели камъни на фасадата й подхождаха повече на търговско имение, отколкото на къща за наслади. Пълзящи бели рози растяха в сандъчетата под прозорците й и сладкият им аромат превземаше тази част от канала.

В салона ароматът се усещаше още по-силно. Гигантски алабастрови вази преливаха от бели рози, мъже и жени — някои забулени и с маски, други с открити лица — чакаха на светли канапета, отпиваха почти безцветно бяло вино и похапваха малки ванилови кексчета, напоени с ликьор от бадеми.

Момчето на рецепцията беше облечено с кремав кадифен костюм и имаше бяла роза на ревера. Косата му беше бяла, очите — безцветни. Ако не броим очите, приличаше на албинос, но Каз знаеше, че момчето е било променено нарочно, за да пасне на обстановката. Знаеше и кой го е променил — една определена гришанка, която обслужваше къщата срещу заплащане.

— Господин Брекер! — поздрави го момчето. — Нина е с клиент.

Каз кимна и се насочи към розово дръвче в голяма саксия, като с мъка удържаше желанието да навре нос в яката си. Чичо Феликс, сводникът, който управляваше Бялата роза, обичаше да казва, че момичетата му са сладки като розите. Но шегата беше за сметка на клиентите му. Този конкретен вид бяла роза, единственият достатъчно устойчив да оцелее във влажния климат на Кетердам, нямаше естествен аромат. Всички цветове се ароматизираха ръчно.

Каз плъзна пръсти по ламперията зад саксията с дръвчето и натисна с палец едно конкретно място на стената. Ламперията се плъзна настрани и той пое нагоре по тясна спирална стълба, предназначена само за персонала.

Стаята на Нина беше на третия етаж. Вратата на съседната спалня беше отворена, стаята — празна, затова Каз влезе в нея, премести един пейзаж и притисна лице към стената. Шпионки имаше във всички бордеи. Така управата се грижеше за безопасността и честността на служителите, а отворите в стената вършеха отлична работа и за онези, които обичаха да гледат как други си доставят удоволствие. Каз беше виждал достатъчно обитатели на гетата да търсят удовлетворение в тъмни кьошета и улички без изход и воайорството отдавна не му въздействаше. Освен това знаеше, че точно през тази шпионка не се вижда нищо, което да подпали въображението.

Дребен, плешив и напълно облечен мъж седеше на стол до кръгла маса със светла дантелена покривка, отпуснал ръце покрай недокоснат сребърен поднос за кафе. Нина Зеник стоеше зад него, увита в червен копринен кафтан, отличителен знак за занятието й — сърцелом от Гриша, — и притискаше едната си длан към челото му, другата — отзад на тила. Беше висока, снагата й приличаше на дървените статуи, които монтираха на носа на корабите за късмет, при това изваяна от майстор с щедра ръка. И двамата мълчаха, сякаш се бяха вкаменили край масата. В стаята дори нямаше легло, а само тясно канапе, на което Нина спеше нощем, свита на кравай.

Веднъж Каз я беше попитал защо не си поиска удобно легло, вместо да се гърчи всяка нощ на неудобното канапе, и тя му бе отвърнала с думите:

— Предпочитам никой да не си прави илюзии.

— Един мъж няма нужда от легло, за да си отгледа илюзии, Нина.

Тя примигна насреща му с дълги клепки.

— Ти пък какво знаеш за това, Каз? Свали си ръкавиците и ще видим кому какви илюзии ще хрумнат.

Каз я изгледа с хладен поглед, докато тя не сведе очи. Не проявяваше романтичен интерес към Нина Зеник, а случайно знаеше, че и тя не проявява интерес към него, никакъв. Нина просто обичаше да флиртува наляво и надясно. Веднъж я беше видял да прави мили очи на чифт обувки, които си беше харесала на една витрина.