Ли Бардуго - Шест врани

Водачът ги насочи по тунела към третата арка, където тъмничар в синьо-сива униформа стоеше на пост с пушка на гръб.

— Водя още четирима — каза на висок глас Грошът, за да надвика множеството, после се обърна към Каз. — Като решите да си тръгнете, тъмничарят ще ви извика ескорт. Тук никой не се разхожда сам, ясно?

— Да, да, разбира се — кимаше Каз иззад нелепата си маска.

— Приятно прекарване — пожела му Лъвският грош с грозна усмивка.

Тъмничарят им даде знак да минават.

Нина мина под арката с чувството, че се е озовала в нечий странен кошмар. Намираха се на изпъкнал скален корниз, надвиснал над нещо като плитък импровизиран амфитеатър. Кулата беше изкормена, за да се отвори място за арена. Останали бяха само черните зидове на стария затвор, покрива отдавна го нямаше, било защото се е срутил под собствената си тежест, било защото са го демонтирали нарочно, но, така или иначе, нощното небе се виждаше високо горе, затлачено с облаци и без нито една звезда. Беше като да се озовеш в издълбания ствол на гигантско дърво, мъртво отдавна, но с чудесна акустика.

Навсякъде около нея мъже и жени с маски и воали се бутаха на скалните корнизи и тропаха с крака, вперили жадни погледи в случващото се долу. Стените около бойната яма бяха осветени от факли, а пясъкът на арената червенееше влажен тук и там.

Пред тъмната паст на някаква пещера стоеше гърчав брадясал мъж в окови, до него имаше голямо дървено колело с рисунки на… сякаш на малки животни. Личеше си, че някога мъжът е бил силен, но сега кожата му висеше около стопените мускули. До него стоеше по-млад мъж с наметало от лъвска кожа с все главата, чиято раззината паст ограждаше лицето му. Очите на мъртвия лъв бяха заменени с излъскани сребърници, а между ушите му бе закрепена кичозна златна корона.

— Завърти колелото! — ревна по-младият мъж.

Затворникът вдигна окованите си ръце и завъртя силно колелото. Червен показалец тракаше по въртящия се кръг и издаваше жизнерадостен звук, който се забави заедно с колелото и накрая спря. Нина беше твърде далече, за да различи символа под показалеца, но тълпата нададе доволен крясък, мъжът изгърби рамене, а един тъмничар пристъпи напред да му махне оковите.

Веригите се свлякоха в краката на затворника, а миг по-късно Нина чу рев, достатъчно силен да надмогне възторженото дюдюкане на тълпата. Мъжът с лъвското наметало и тъмничарят хукнаха към една въжена стълба, изкачиха няколко стъпенки, после други тъмничари ги изтеглиха с все стълбата към един от скалните корнизи. Затворникът взе някакъв паянтов на вид нож от купчина окървавени оръжия, нахвърляни върху пясъка, после се дръпна възможно най-далече от пастта на тунела.

Нина никога не беше виждала създание като онова, което изпълзя оттам. Някакъв вид влечуго несъмнено, масивно тяло, покрито със сивкавозелени люспи, главата — широка и сплескана, очите — малки и жълти. Създанието криволичеше бавно напред, ниско над земята, лениво почти. Белезникава кора беше засъхнала около устата му, а когато отвори паст за поредния рев, от острите му зъби покапа нещо бяло и разпенено.

— Какво е това? — попита Нина.

— Ринка мотен — каза Иней. — Пустинен гущер. Онова, което капе от устата му, е смъртоносна отрова.

— Изглежда доста бавно.

— Да. Така изглежда.

Затворникът се хвърли напред с ножа в ръка. Големият гущер се стрелна толкова бързо, че Нина не разбра какво стана. Уж затворникът тичаше към създанието, а само миг по-късно гущерът се оказа от другата страна на арената. Броени секунди след това гущерът се озова върху противника си, притисна го към земята, а отровата капеше върху лицето на пищящия нещастник и дълбаеше димящи следи при всяко съприкосновение с кожата му.

Създанието отпусна тежестта си върху затворника, чу се отвратително хрущене, после задъвка бавно рамото му, докато човекът лежеше и пищеше от болка и ужас.

Тълпата изригна.

Нина извърна очи.

— Какво става?

— Добре дошла на Адското шоу — рече Каз. — Идеята хрумнала на Пека Ролинс преди няколко години и той я споделил с един от членовете на Съвета.

— Съветът на търговците знае за това?

— Естествено, че знаят, Нина. Тук се печелят пари.

Нина заби нокти в дланите си. Когато Каз говореше така небрежно и снизходително, винаги й идваше да го шамароса.

Името на Пека Ролинс й беше добре познато. Той беше кралят на Кацата, собственик не на една, а на цели две игрални зали — едната луксозна, другата за моряците с по-плитки джобове, — както и на няколко от по-скъпите бордеи. Когато пристигна в Кетердам преди година, Нина нямаше пари, нямаше приятели и беше много далече от дома. Първата седмица прекара в низшите съдилища покрай обвиненията срещу Матиас, но след като даде показания, я изхвърлиха безцеремонно на Пето пристанище с пари колкото да си купи билет за обратния път до Равка. Макар че отчаяно копнееше да се върне в родината, Нина знаеше, че не би могла да зареже Матиас тук, в Адската порта.