Ли Бардуго - Шест врани

— Много трудно. Но дори те могат единствено да увеличат силата на гришаните. Юрда парем променя възприятията им.

— И?

— Гриша манипулират материята на нейните най-фундаментални нива. Наричат го Малката наука. Под въздействието на парем тази манипулация става много по-бърза и по-прецизна. На теория юрда парем е просто стимулант, не по-различен от обикновения си братовчед. Но по всичко личи, че изостря усещанията на гришаните. Помага им да създават връзки с изключителна бързина. Прави възможни неща, които не би трябвало да са възможни.

— А как действа на бедни загубеняци като теб и мен?

Ван Ек май не се зарадва особено, че попада в един кюп с Каз, но все пак обясни:

— Смъртоносно е. Обикновеният мозък не може да издържи въздействието на парем дори в минимална доза.

— Каза, че сте го дали на трима гришани. Как влияе на тях?

— Нека ви покажа — каза Ван Ек и посегна към едно от чекмеджетата на писалището си.

Каз вдигна моментално пистолета.

— Полека.

С много бавни движения Ван Ек пъхна ръка в чекмеджето и извади оттам бучка злато.

— Това беше олово.

— Да бе!

Ван Ек вдигна рамене.

— Видях го с очите си. Фабрикаторът взе в ръце бучка олово и след броени секунди вече държеше това.

— Откъде си сигурен, че е истинско злато? — попита Каз.

— Има същата точка на топене, същото относително тегло и ковкост. И да не е идентично със златото във всички отношения, разликата засега ни убягва. Пробвайте и вие, ако искате.

Каз пъхна бастуна си под мишница и взе от Ван Ек тежката буца. Пусна я в джоба си. Без значение дали беше истинско злато, или убедителна имитация, тази жълта бучка можеше да купи много неща по улиците на Кацата.

— Може да си я намерил къде ли не — изтъкна Каз.

— Бих довел фабрикатора на Хойде да демонстрира лично, но не се чувства добре.

Каз стрелна с поглед прежълтялото лице на Мика и потното му чело. Дрогата очевидно имаше висока цена.

— Да речем, че всичко това е вярно, а не някакъв евтин фокус. Какво общо има с мен?

— Сигурно сте чули как Шу изведнъж решиха да платят целия си дълг към Керч в злато? И за покушението срещу търговския посланик на Новий Зем? Кражбата на документи от една военна база в Равка?

Значи това била тайната зад убийството на посланика в умивалнята! А златото в трюмовете на трите пристигнали от Шу кораба е било дело на фабрикатор. За равкийските документи Каз не беше чувал нищо, но въпреки това кимна.

— Според нас всички тези неща са дело на гришани под контрола на шуанското правителство и под въздействието на юрда парем. — Ван Ек прокара ръка по брадичката си. — Господин Брекер, искам да се замислите за миг върху онова, което ви казвам. Хора, които минават през стени — никой трезор или крепост не може да ги спре. Хора, които получават злато от олово или от каквото и да било друго всъщност, които могат да променят градивния материал на света. Финансовите пазари ще се сринат в хаос. Световната икономика ще се срине.

— Много вълнуващо! Какво искаш от мен, Ван Ек? Да ти открадна някой товар? Да свия формулата?

— Не, искам да ми откраднете човека.

— Искате да отвлека Бо Юл-Баюр?

— Да го спасите. Преди месец получихме писмо, в което той ни моли за политическо убежище. Беше притеснен заради плановете на своето правителство във връзка с юрда парем и ние се съгласихме да му помогнем. Уговорихме си среща, но попаднахме на засада.

— Шу?

— Не, фйерданите.

Каз свъси вежди, фйерданите явно имаха шпиони дълбоко в управлението на Шу Хан или Керч, щом бяха научили толкова бързо за дрогата и плановете на Бо Юл-Баюр.

— Ми пратете свои агенти да го намерят.

— Дипломатическата ситуация е деликатна. Жизненоважно е нашето правителство да не се свързва по никакъв начин с Юл-Баюр.

— Нали си давате сметка, че човекът най-вероятно е мъртъв? Фйерданите мразят Гриша. Никога не биха допуснали да се разчуе за новата дрога.

— Според наши източници Юл-Баюр е жив и здрав, но го чака съдебен процес. — Ван Ек се изкашля. — В Ледения палат.

Каз дълго се взира в търговеца, после избухна в смях.

— Е, беше ми приятно да ме пребиеш и отвлечеш, Ван Ек. Бъди сигурен, че ще се отплатя подобаващо за гостоприемството ти, като му дойде времето. А сега накарай някой от лакеите си да ме изведе оттук.

— Готови сме да платим пет милиона крюге.

Каз пъхна пистолета в джоба си. Вече не се боеше за живота си, само се ядосваше, че този тъпак му е загубил времето.

— Може и да се изненадаш, Ван Ек, но ние, каналните плъхове, ценим живота си не по-малко от вас.