Ли Бардуго - Шест врани

— Опитвам се да намеря почтена работа за хората.

Каз се разсмя.

— И каква е разликата между това да залагаш в казиното на Вранския клуб и да спекулираш в брокерската зала на Борсата?

— Едното е кражба, другото — търговия.

— Когато губиш, става трудно да откриеш разликата.

— Кацата е свърталище на пороци, насилие, болести…

— Колко от корабите, които отплават от пристанищата на Кетердам с вашата благословия, никога не се връщат?

— Това няма нищо…

— Един на всеки пет, Ван Ек. Един от всеки пет кораба, които изпращате да търсят кафе, юрда или коприна, потъва на морското дъно, разбива се в скали или става жертва на пирати. Един от всеки пет екипажа предава богу дух, труповете им гният в чужди води, стават храна за рибите. Така че хайде да не си говорим за насилие.

— Няма да споря за морал с момче от Кацата.

Каз и не очакваше друго. Просто печелеше време, докато прецени колко здраво са вързани ръцете му. Опипа белезниците и веригата, докъдето можа, като продължаваше да се чуди къде го е довел Ван Ек. Не се познаваха лично, но преди време Каз бе имал своите причини да проучи основно разположението на къщата му отвън и отвътре. Нямаше представа къде се намират в момента, но определено не бяха в имението на търговеца.

— Щом не си ме довел тук да философстваме, тогава по каква работа? — С този въпрос се откриваше всяка делова среща. Поздрав между равни, а не жалба от затворник.

— Имам предложение за вас. Или по-точно, Съветът има.

Каз скри изненадата си.

— Съветът на търговците с побой ли започва всяка делова среща?

— Приемете го като предупреждение. И демонстрация.

Каз си спомни онзи силует в уличката, как се появяваше и изчезваше досущ като призрак. „Йорди.“

Срита се мислено. „Не е Йорди, глупак такъв! Съсредоточи се.“ Хванали го бяха, защото се беше разсеял, опиянен от победата. Това му беше наказанието, а същата грешка нямаше да повтори. „Това не обяснява призрака.“ Каз избута тази мисъл за по-нататък.

— И за какво съм притрябвал аз на Съвета?

Ван Ек разлисти документите, които държеше в ръце.

— За пръв път са ви арестували на десет години. На четиринайсет градската стража ви е прибрала при операция срещу незаконна игрална зала, но оттогава не сте задържан.

Вярно беше. От три години насам никой не беше успял да пипне Каз.

— Взех се в ръце — каза той. — Намерих си почтена работа, живея трудолюбиво и богобоязливо.

— Не богохулствайте — меко каза Ван Ек, но в очите му блесна гняв.

„Явно е набожен“, отбеляза си Каз, докато правеше наум инвентаризация на всичко, което знаеше на Ван Ек — богат, благочестив, вдовец, наскоро оженил се повторно за млада жена. Както и загадката около сина му, разбира се.

Ван Ек продължи да разлиства документите.

— Приемате залози за незаконни борби, конни надбягвания, както и в собственото си казино. Повече от две години управлявате Вранския клуб. Вие сте най-младият човек, управлявал подобно заведение, и за две години сте удвоили печалбата му. Освен това се занимавате с изнудване…

— Търгувам с информация.

— Измами.

— Създавам възможности.

— Разврат и убийства.

— С курви не се занимавам и не убивам без причина.

— А каква е причината да убивате?

— Същата като твоята, търгаш. За печалба.

— Как се сдобивате с информацията си, господин Брекер?

— Да речем, че никоя ключалка не може да ми се опъне.

— Явно сте много добър в това занимание.

— Определено. — Каз се облегна леко назад. — Виж, всеки човек е като сейф, като трезор, пълен с тайни и желания. Някои мои колеги залагат на грубата сила, но аз предпочитам по-деликатния подход — точното количество натиск, приложено в точния момент и на точното място. Деликатно, както казах.

— Винаги ли говорите с метафори, господин Брекер?

Каз се усмихна.

— Не беше метафора.

Скочи от стола още преди веригите да са паднали на пода. Метна се върху писалището, като в движение грабна нож за отваряне на писма, а с другата си ръка посегна към Ван Ек и стисна предницата на ризата му. Фината материя се сгърчи грозно в ръката му, а върхът на ножа потъна в гърлото на търговеца. Главата му още се въртеше, ръцете и краката му бяха схванати от неудобната поза на стола, но денят винаги е по-слънчев, когато държиш оръжие в ръка.

Стражите го бяха наобиколили с изтеглени мечове и насочени пушкала. Сърцето на търговеца биеше бързо под вълнената материя на фрака.

— Хайде да не губим време със заплахи — рече Каз. — Или ми кажи как да стигна до вратата, или и двамата скачаме през прозореца.