Ли Бардуго - Шест врани

— Мисля, че ще мога да променя решението ви.

Каз го разтърси леко.

— Не ми пука кой си, нито колко е голям рубинът ти. Нямаш право да ме отвличаш от собствените ми улици. Нито да ми предлагаш сделка, докато ме държиш окован.

— Мика — извика Ван Ек.

И тогава се случи отново. Някакво момче влезе през стената на библиотеката. Беше бледо като труп и носеше бродираното синьо палто на вълнотворец в комплект с червено-златна панделка на ревера, която го бележеше като част от домакинството на Ван Ек. Но дори гришаните не можеха да минават през стени.

„Упоили са ме — помисли си Каз в опит да не изпада в паника. — Дали са ми нещо.“ Или пък беше някакъв фокус, от онези, които правеха по панаирите — срязано на две половини момиче, гълъби, излитащи от чайник…

— Какво е това, мамка му? — изръмжа той.

— Пуснете ме и ще обясня.

— И така можеш да обясниш.

Ван Ек издиша на пресекулки.

— Това, което виждаш, се дължи на юрда парем.

— Юрда е обикновен стимулант. — Дребни изсушени цветчета, които се отглеждаха в Новий Зем и се продаваха легално из цял Кетердам. Когато се присъедини към Утайките, Каз ги дъвчеше редовно, за да е нащрек по време на нощните операции. Зъбите му оставаха оранжеви с дни. — Безобидна е — добави той.

— Юрда парем е нещо различно и със сигурност не е безобидно.

— Значи наистина си ме упоил.

— Не вас, господин Брекер. Мика.

Каз се загледа в момчето. Лицето му имаше болнав цвят с тъмни сенки под очите, тялото му трепереше изпито и крехко като на човек, който не се е хранил от дни и не дава пукната пара.

— Юрда парем е братовчед на обикновената юрда — продължи Ван Ек. — Извлича се от същото растение. Не сме сигурни как точно става това, но мостра от дрогата беше изпратена на Съвета от учен на име Бо Юл-Баюр.

— Шуанец?

— Да. Иска политическо убежище в Керч, затова решил да ни изпрати мостра, така че сами да се убедим в изключителния ефект на дрогата. Моля ви, господин Брекер, нека сложим край на тази крайно неудобна поза. Ако искате, ще ви дам пистолет, но нека седнем и обсъдим това като цивилизовани хора.

— Пистолет и бастуна ми.

Ван Ек даде знак на един от стражите, който излезе и след малко се върна с бастуна на Каз… Слава богу, поне този излезе през вратата, а не през някоя стена.

— Първо пистолета — рече той. — Бавно.

Стражът извади пистолета си от кобура и го подаде на Каз с дръжката напред. Каз го изтръгна от ръката му, вдигна предпазителя с бързо движение, после пусна Ван Ек, метна ножа за отваряне на писма върху бюрото и грабна бастуна си от стража. Пистолетът беше по-полезен, разбира се, но бастунът му носеше утеха, която Каз предпочиташе да не анализира.

Ван Ек отстъпи с няколко крачки, отдалечавайки се от Каз и заредения пистолет. Явно нямаше намерение да сяда. Същото важеше и за Каз, който остана близо до прозореца, готов да се хвърли през него при нужда.

Ван Ек си пое дълбоко дъх и приглади ризата си.

— Този ваш бастун е голяма работа, господин Брекер. Дело на фабрикатор?

Наистина беше дело на гришански фабрикатор, подсилен с олово и с идеалната тежест да чупи кости.

— Не е твоя работа. Говори, Ван Ек.

Търговецът се изкашля.

— Когато Бо Юл-Баюр ни изпрати мострата от юрда парем, ние я изпробвахме върху трима гришани, по един от всеки орден.

— Които несъмнено са се включили доброволно и с охота?

— Не, бяха слуги с договор — призна Ван Ек. — Първите двама бяха фабрикатор и лечител на договор при съветник Хойде. Мика е вълнотворец. Той е мой. Сам видяхте на какво е способен под въздействието на дрогата.

Хойде? Откъде му беше познато това име?

— Не знам какво точно видях — каза Каз и хвърли поглед на Мика.

Момчето гледаше втренчено Ван Ек, сякаш чакаше с нетърпение следващата заповед. Или следващата доза.

— Обикновеният вълнотворец може да контролира приливите и отливите, водните течения, да призовава вода или влага от въздуха или от близък водоизточник. Те управляват приливите в нашето пристанище. Но под влиянието на юрда парем вълнотворецът може да променя собственото си състояние от твърдо в течно и в газообразно, и обратно, както и да го прави с други предмети. Дори със стена.

Каз се изкушаваше да изсумти пренебрежително, но истината бе, че не се сещаше за друго обяснение на видяното.

— Как?

— Трудно е да се каже. Знаете, предполагам, за муските, които някои гришани използват?

— Виждал съм да носят такива — кимна Каз. Животински кости, зъби, люспи. — Намират се трудно, доколкото знам.