Ли Бардуго - Шест врани

— Десет милиона.

— Какъв е смисълът от богатство, щом няма да доживееш да го видиш? Къде ми е шапката… не ми казвай, че твоят вълнотворец я е зарязал в уличката.

— Двайсет.

Каз спря. Имаше зловещото усещане, че дори рибите върху дървената ламперия са застинали насред скока си в очакване на неговия отговор.

— Двайсет милиона крюге?

Ван Ек кимна. Не изглеждаше особено щастлив.

— Ще трябва да убедя куп хора, цял отряд, да тръгнат на самоубийствена мисия. Това няма да е евтино. — Не беше и напълно вярно също така. Въпреки твърдението му отпреди малко в Кацата имаше много хора, които не бяха особено привързани към живота си.

— Двайсет милиона крюге едва ли минават за „евтино“ — тросна се Ван Ек.

— Никой никога не е прониквал в Ледения палат.

— Точно затова имаме нужда от вас, господин Брекер. Може би Бо Юл-Баюр вече е мъртъв или е издал всичките си тайни на фйерданите, но ние вярваме, че все още може да се направи нещо, в бърз порядък, преди тайната на юрда парем да е излязла наяве.

— Ако Шу разполагат с формулата…

— Юл-Баюр твърди, че е успял да измами началниците си и е запазил в тайна ключови елементи от формулата. Смятаме, че разполагат само с ограничените количества, които Юл-Баюр е оставил.

„Алчността ми се кланя.“ Дали пък не попрекали със самочувствието си по този въпрос? Защото сега алчността беше в услуга на Ван Ек. Лостът се беше задвижил, преодоляваше съпротивата на Каз и го тласкаше към грешно решение.

Двайсет милиона крюге. Що за задача му поставяше Ван Ек? Каз не разбираше нищо от международен шпионаж и дипломатически боричкания, но от друга страна, с какво отвличането на Бо Юл-Баюр от Ледения палат беше по-различно от обира на нечий сейф? „Най-добре защитеният сейф в света“ — напомни си той. Ще трябва да събере специален отряд, хора с конкретни умения, при това достатъчно отчаяни, за да не се уплашат от реалната вероятност да не оцелеят след поставената им задача. Отряд, в който ще трябва да привлече и външни хора, а не само членове на Утайките. А това означаваше, че ще трябва да си пази гърба дори повече от обикновено.

Но ако успееше, дори след като отдели дела на Пер Хаскел, собственият му дял щеше да е толкова голям, че да промени всичко и най-после да осъществи мечтата, която Каз таеше толкова отдавна — още откакто изпълзя от студеното пристанище с жажда за мъст, прогаряща дупка в сърцето му. Щеше най-после да плати дълга си към Йорди.

Щеше да има и други ползи, разбира се. Съветът на Керч ще му е задължен, да не говорим как ще се отрази този удар на собствената му репутация. Да се промъкне в непревземаемия Леден палат и да изведе шуанския учен от бастиона на фйерданското благородническо и военно съсловие! С такъв удар в биографията си и с толкова пари в кесията Пер Хаскел нямаше да му е нужен повече. Можеше да създаде своя собствена банда.

Но нещо го смущаваше.

— Защо мен? Защо Утайките? Има по-опитни банди в града.

Мика се закашля и Каз видя кръв на ръкава му.

— Седни — каза нежно Ван Ек на момчето, помогна му да седне на един стол и му даде кърпичката си. После каза на един от стражите да донесе вода.

— Е? — подкани го Каз.

— На колко години сте, господин Брекер?

— На седемнайсет.

— И не сте арестуван от четиринайсетгодишна възраст. А понеже не ми се вярва, че междувременно сте се превърнали в богобоязлив и почиташ законите мъж, значи притежавате качеството, което ми е необходимо — не ви хващат. — Ван Ек се усмихна едва доловимо. — А стои и въпросът с моя ДеКапел.

— Нямам представа за какво говориш.

— Преди половин година маслено платно на ДеКапел на стойност сто хиляди крюге изчезна от дома ми.

— Сериозна загуба.

— Така е, особено предвид предпазните мерки, които бях взел. Уверяваха ме, че галерията ми е отлично защитена, а ключалките на вратите не могат да бъдат разбити.

— Май четох нещо за това във вестниците.

— Да — призна Ван Ек с тих смях. — Горделивостта е опасно нещо. Нямах търпение да се изфукам с придобивката си, както и с мерките, които съм взел, за да я защитя. Но въпреки всичко, въпреки кучетата, алармените системи и най-лоялния персонал в Кетердам, картината изчезна.

— Моите съболезнования.

— Още не се е появила на световния пазар.

— Може би крадецът вече е имал договорка с бъдещия купувач.

— Възможно е, разбира се. Но съм склонен да вярвам, че крадецът я е взел по друга причина.

— Каква?

— За да покаже, че може.