Ли Бардуго - Шест врани

— Какво е това? Какво се е случило с тези мъже?

— Тази гришанка била Корпоралка на служба в дома на Хойде. Младо момиче. Той решил, че понеже е лечителка, а не сърцеломка, ще е безопасно да тества парем върху нея.

Логично. Каз беше виждал сърцеломи в действие. Те можеха да ти взривят клетките, да ти разкъсат сърцето в гърдите, да откраднат въздуха от дробовете ти или да забавят пулса ти толкова, че да изпаднеш в кома, при това без да те пипнат с пръст. Ако казаното от Ван Ек беше вярно дори отчасти, то мисълта един от тях да получи доза юрда парем беше… сърцераздирателна. Затова са решили да изпробват дрогата върху лечител. Само че нещата очевидно не са минали по план.

— Дали са й от дрогата и тя е убила господаря си?

— Не точно — каза Ван Ек и се изкашля. — Затворили я в тази кутия да я наблюдават. Броени секунди след като взела парем, тя подчинила на волята си стража в килията…

— Как?

— Не знаем точно. Но както и да го е направила, успяла е да подчини и останалите.

— Това не е възможно!

— Не е ли? Мозъкът е просто орган в тялото, съвкупност от клетки и импулси. Защо един Гриша под въздействието на юрда парем да не поеме контрол над тези импулси?

Явно му бе проличало, че не вярва и на една дума, помисли си Каз, защото Ван Ек продължи настоятелно:

— Погледнете тези хора. Тя им казала да чакат. И те точно това правят оттогава… точно и само това.

Каз огледа по-внимателно неподвижната група. Очите на мъжете не бяха празни или мъртви, телата им не бяха съвсем отпуснати. Не, тези мъже бяха в очакване. Каз потисна поредната ледена тръпка. Виждал бе всякакви странности, виждал бе изключителни неща, но нищо не можеше да се сравнява с видяното тази нощ.

— Какво е станало с Хойде?

— Наредила му да отвори вратата, а после да отреже палеца на едната си ръка. Знаем какво се е случило само защото едно момче от кухненските помощници е било тук. Младата гришанка оставила момчето на мира, но по неговите думи Хойде си отрязал палеца без колебание и усмихнат до уши.

На Каз никак не му допадаше идеята разни гришани да местят неща в главата му. Но Хойде сигурно си е получил заслуженото. По време на гражданската война в Равка много гришани бяха потърсили спасение в Керч. Плаването никак не беше евтино и те се бяха съгласили да изплатят дълга си, като работят по договор, без да си дават сметка, че реално се продават в робство.

— Търговецът е мъртъв, така ли?

— Съветник Хойде е изгубил много кръв, освен това е в същото състояние като тези мъже. Откараха го в провинцията със семейството му и част от домашната прислуга.

— Лечителката в Равка ли се е върнала? — попита Каз.

Ван Ек го подкани с жест да излезе от помещението и заключи вратата.

— Сигурно това е искала да направи — отвърна той, докато вървяха обратно през градината и покрай къщата. — Знаем, че е взела малка лодка и вероятно е тръгнала към Равка, но два дни по-късно морето изхвърлило трупа й близо до Трето пристанище. Смятаме, че се е удавила в опит да се върне в града.

— Че защо да се връща?

— За още юрда парем.

Каз се сети за напрежението в очите на Мика и восъчната му кожа.

— Толкова ли е пристрастяващо?

— Явно една доза е достатъчна. След като действието отмине, гришаните се чувстват зле и копнеят за още. Много неприятно.

„Много неприятно“ май беше твърде меко казано. Съветът на приливите контролираше входа към пристанищата на Кетердам. Ако младата лечителка се е опитала да се върне посред нощ с малка лодка, не е имала почти никакъв шанс срещу течението. Каз пак се сети за изпитото лице на Мика, за хилавото телце на момчето. Дрогата му беше причинила това. Беше се надрусало с юрда парем и копнееше за следващата доза. Освен това изглеждаше на края на силите си. Колко ли можеше да издържи един Гриша по този начин?

Интересен въпрос, но нямаше връзка с настоящия проблем. Стигнали бяха до портата. Време беше да подпечатат сделката.

— Трийсет милиона крюге — каза Каз.

— Разбрахме се за двайсет! — повиши глас Ван Ек.

— Нищо не сме се разбирали. Очевидно е, че сте отчаяни. — Каз хвърли многозначителен поглед към навеса за лодки, където куп мъже чакаха да умрат. — И вече зная защо.

— Съветът ще ми вземе главата.

— Не, ще те възхваляват до бога, щом им докладваш, че Бо Юл-Баюр е прибран на сигурно място, там, където смятате да го държите.

— Новий Зем.

Каз вдигна рамене.

— Може и в кафеник да го заключите, не ми пука.