Ли Бардуго - Шест врани

Чу през решетката как Каз почуква на вратата и влиза.

— Връщаш се жив и здрав — посрещна го старецът.

Седеше в любимия си фотьойл и държеше в ръце корабния макет, който сглобяваше почти от година. Както винаги, голяма халба с пиво стоеше на масата пред него.

— Повече няма да имаме проблеми с Пето пристанище.

Хаскел изсумтя и отново насочи вниманието си към макета.

— Затвори вратата.

Иней чу как Каз затваря вратата, шумовете откъм коридора утихнаха. Виждаше главата на Каз, тъмната му коса лъщеше влажна. Явно е започнало да вали.

— Трябваше да ме попиташ, преди да се разправиш с Болиджър — каза Хаскел.

— Ако бях говорил първо с теб, можеше да се разчуе…

— Смяташ, че бих допуснал това?

Каз вдигна рамене.

— Това място е като всяко друго в Кетердам. Има течове.

Иней можеше да се закълне, че Каз погледна право към нейната решетка, преди да каже онова за течовете.

— Не ми харесва тая работа, момче. Големия Болиджър беше мой войник, не твой.

— Разбира се — кимна Каз, но и двамата знаеха, че не е вярно.

Утайките на Хаскел бяха от старата гвардия, измамници и мошеници от друго време. Болиджър беше от хората на Каз — нова кръв, млади и безстрашни. Може би една идея твърде безстрашни.

— Ти си умен, Брекер, но трябва да се научиш на търпение.

— Да, сър.

Старецът се изсмя остро.

— „Да, сър. Не, сър“ — имитира го той. — Станеш ли учтив, значи си намислил нещо. Какво ново, казвай.

— Възложиха ми една работа — рече Каз. — Вероятно ще отсъствам известно време.

— Големи пари?

— Много.

— Голям риск?

— Има го и това. Но ти ще си получиш двайсетте процента.

— Няма да предприемаш нищо сериозно без моето одобрение, ясно? — Каз явно бе кимнал, защото Пер Хаскел се облегна в креслото си и отпи от халбата. — Много богати ли ще станем?

— Богати като светци със златни корони.

Старецът изпръхтя.

— Стига да не се налага да живея като светец.

— Ще говоря с Пим — рече Каз. — Той ще ме замести, докато ме няма.

Иней се намръщи. Къде отиваше Каз? На нея не беше споменал нищо за голяма задача. „И защо Пим?“ Хвана я срам заради тази мисъл. Направо чуваше гласа на баща си: „Нямаш търпение да станеш кралица на крадците, Иней?“. Едно беше да си вършиш работата и да я вършиш добре. И друго — да си амбициозен. Иней не искаше да се установява за постоянно при Утайките. Искаше да изплати дълговете си и да се махне от Кетердам завинаги, така че защо да й пука, че Каз е избрал Пим да отговаря за бандата, докато го няма? „Защото аз съм по-умна от Пим. И защото Каз ми вярва повече.“ Но може би не вярваше, че бандата ще я приеме за водач, нея, нищо и никакво момиче, изпълзяло от бордеите преди няма и две години и още ненавършило седемнайсет. Ходеше с дълги ръкави, а канията на ножа й скриваше добре белега от вътрешната страна на лявата й ръка, останал след махането на татуса на Менажерията, но всички знаеха, че татуировката е била там.

Каз излезе от кабинета на Хаскел, а Иней излезе от килера и го изчака да се качи с накуцване по стълбите.

— Рояке? — попита той в движение и продължи към следващия етаж.

— Тръгна си — отвърна тя и пое след него.

— Някакви неприятности?

— Нищо особено. Справих се.

— Друго те попитах.

— Ядоса се. Възможно е да се върне и да създаде проблеми.

— Никога нямаме недостиг на такива — рече Каз, когато стигнаха до последния етаж. Стаите на таванското помещение бяха преустроени в негов кабинет и спалня. Иней знаеше, че му е трудно да катери всичките тези стълби с болния си крак, но явно му харесваше да разполага с цял етаж само за себе си.

Той влезе в кабинета си и каза, без да я поглежда:

— Затвори вратата.

В стаята имаше място, кажи-речи, само за голямото импровизирано бюро — стара складова врата върху щайги за плодове, — цялото отрупано с листове хартия. Някои от салонните управители използваха сметачни машини, шумни неща с твърди медни бутони и хартиени ролки, но Каз водеше счетоводството на Вранския клуб наум. Имаше и счетоводни тефтери, но само заради стареца и за да има нещо черно на бяло, когато се случи да обвини служител в кражба или когато търси нови инвеститори.

Това беше една от големите промени, които Каз беше въвел в управлението на бандата. Дал бе възможност на обикновени магазинери и предприемачи със законен бизнес да купуват дялове във Вранския клуб. Отначало тези инвеститори бяха скептични, подозираха, че е някаква измамна схема, но той ги бе убедил да започнат със съвсем малки дялове и така бе успял да събере достатъчно капитал, за да купи порутената стара сграда, да я стегне и да я впрегне в работа. И онези ранни инвеститори бяха спечелили богато от вложението си. Или така поне разказваше легендата. Иней още не можеше да реши кои истории за Каз са верни и кои е пуснал сам, за да обслужи целите си. Нищо чудно да беше измамил някой честен търговец и да беше използвал спестяванията му, за да даде начален тласък на Вранския клуб.