Ли Бардуго - Шест врани

И ето че беше разбрал.

Ван Ек го зяпаше невярващо, търсеше някаква прилика с лицето на сина си.

— Не е възможно!

Вилан отиде при Каз и застана до него.

— Ами помоли се на Гезен за просветление, тате.

Вилан беше малко по-висок от Кювей, а лицето му — една идея по-кръгло, но Каз ги беше видял един до друг и приликата наистина беше поразителна. Работата, която Нина беше свършила на кораба, преди да отмине силното въздействие на дрогата, беше безупречна.

Ярост се разля по чертите на Ван Ек.

— Безполезно изчадие! — изсъска той на сина си. — Знаех, че си глупак, но сега и предател?

— Един глупак щеше да остане на кораба и да загине смазан от вълните. Колкото до онова с предателя, само през последните няколко минути ме нарече с много по-грозни имена.

— Я да си представим сега — обърна се Каз към Ван Ек, — че истинският Кювей Юл-Бо е бил на кораба, който ти превърна в клечки за зъби.

Гласът на Ван Ек остана спокоен, но по врата му плъзна гневна червенина.

— Къде е Кювей Юл-Бо?

— Остави ни да си тръгнем по живо, по здраво с платата и аз с радост ще ти кажа.

— Няма как да се измъкнеш този път, Брекер. Малобройният ти отряд не може да се мери с моите Гриша.

Каз вдигна рамене.

— Убий ни и никога няма да намериш Кювей.

Ван Ек се замисли над думите му, после отстъпи крачка назад и извика:

— Стражи при мен! Убийте всички освен Брекер!

И тогава Каз допусна грешка. Всички знаеха, че може да се стигне дотук. Отрядът му знаеше какво да прави. От Каз се искаше само едно — да гледа Ван Ек в очите. Вместо това, щом чу заплахата и когато трябваше да мисли само и единствено за предстоящата битка, той погледна към Иней.

И Ван Ек го видя. След което наду свирката.

— Зарежете другите! Вземете парите и момичето.

„Действай по план“, крещяха инстинктите на Каз. Парите бяха у Ван Ек. Той беше ключът към успеха. Иней можеше и сама да се погрижи за себе си. Тя е пионка, а не голямата награда. Но той вече се обръщаше да хукне към нея, когато Гриша удариха.

Вълнотворците първи стигнаха до нея — изчезнаха в рехава мъглица, после се материализираха на крачка от Иней. Но само пълен глупак би дръзнал да влезе в близък бой с това момиче. Вълнотворците бяха бързи, изчезваха и се появяваха, посягаха да я хванат. Но тя беше Привидението и ножовете й си намериха мълниеносно мишени — сърце, гърло, далак. Кръв плисна по пясъка и вълнотворците се сринаха в две съвсем солидни купчини.

Каз зърна някакво движение… един от вихротворците летеше право към Иней.

— Йеспер! — извика той.

Йеспер стреля и вихротворецът се запремята към земята.

Вторият вихротворец беше по-умен. Подходи ниско, току над руините. Йеспер и Матиас откриха огън, но слънцето им светеше в очите, а дори Йеспер не можеше да уцели слепешката. Вихротворецът връхлетя връз Иней, сграбчи я и се издигна с нея в небето.

„Не мърдай“ — внушаваше й мълчаливо Каз с изваден пистолет. Но тя не го чу, разбира се. Извъртя се с цяло тяло и замахна. Чу се далечният вик на вихротвореца. Миг по-късно летящият мъж пусна Иней и тя пропадна към пясъка. Каз хукна натам без план в главата си, без ясна мисъл.

Ново движение встрани. Трети вихротворец се снижи на скорост, грабна Иней на няма и метър от пясъка и я удари силно по главата. Тялото й се отпусна безжизнено в ръцете му.

— Застреляй го! — изрева Матиас.

— Не! — викна Каз. — Застреляш ли го, и тя ще падне!

Гришанът се издигна и бързо излезе от обхвата на оръжията им, понесъл Иней на ръце.

Нищо не можеха да направят. Стояха на брега като последните глупаци и гледаха как Иней се смалява в небето — далечна луна, гаснеща звезда, невидима точица.

Стражите на Ван Ек и гришаните притичаха да отведат господаря си на бригантината. Отмъкнаха и сандъка с парите. Отмъщението за Йорди, всичко, за което Каз се бе трудил с години, сега се изплъзваше между пръстите му. А той не даваше пукната пара.

— Имаш една седмица да ми доведеш истинския Кювей — извика Ван Ек. — Или писъците на момичето ще се чуят чак до Фйерда. А ако това не ти подейства, знай, че ще пусна слух, ще кажа на всички, че пазиш при себе си най-ценния заложник на света. Всяка банда, всяко правителство, контрабандист и шпионин ще ти вдигнат мерника, на теб и на твоите Утайки. Няма да има къде да се скриеш.

— Каз, мога да стрелям — каза Йеспер, прибра револверите и свали пушката от гърба си. — Ван Ек още е в обсега ми.

И тогава всичко щеше да отиде по дяволите — Иней, парите, всичко.