Ли Бардуго - Шест врани

— Йеспер е допуснал грешка — продължи Вилан. — Адски глупава грешка, но не е искал да предаде никого.

Каз отстъпи няколко крачки назад в опит да прочисти главата си. Знаеше, че Йеспер не си е давал сметка до какво ще доведе постъпката му, но знаеше и друго — повече никога нямаше да му вярва. Сигурно затова го беше държал на тъмно за преобразяването на Вилан. Защото е искал да го накаже.

След няколко часа Спехт щеше да дойде за тях с гребната лодка — такава беше уговорката, ако не се свържат с него преди това. Сега обаче бяха заседнали тук, под схлупеното сиво небе на този мизерен гол остров. Всички без Иней. Каз искаше да удари някого. Искаше някой да удари него.

Огледа отряда си. Роти се мотаеше край отломките от лодката. Йеспер седеше на пясъка с лакти върху коленете и лице в шепи, Вилан стоеше до него с чуждо лице. Матиас се взираше във водата по посоката на Адската порта като някой пазител от камък. Каз беше техният водач, но Иней беше магнитът, който го събираше в едно, когато други сили ги дърпаха в разни посоки.

Нина беше скрила татуировката му с враната и чашата, преди да влязат в Ледения палат, но Каз не й беше дал да докосне Р-то на бицепса му. Сега пипна леко с пръсти мястото — през кожата на ръкавиците и материята на палтото и ризата. Несъзнателно, без да го иска, бе позволил на Каз Ритвелд да се върне към живот. Не знаеше кога е започнало, дали с раната на Иней, или с ужасното пътуване в затворническия фургон, но неусетно бе допуснал това да се случи и беше платил висока цена.

Това още не означаваше, че ще се остави на някакъв крадлив търговец.

Каз погледна на юг към пристанищата на Кетердам. Една смътна идея пускаше тънки коренчета и гъделичкаше основата на черепа му, едва доловим сърбеж, намек за план. План в зачатък. Но вече виждаше бъдещите му очертания. Очертания невъзможни, нелепи… и подплатени със сериозна сума пари.

— Намислил е нещо, виж му лицето — измърмори Йеспер.

— Определено — кимна Вилан.

Матиас скръсти ръце.

— Ровиш в торбата с номерата, а, демджин ?

Каз размърда пръсти в ръкавиците. Как оцелява човек в Кацата? Когато ти отнемат всичко, намираш начин да направиш нещо от нищо.

— Ще сътворя нов номер — каза той. — Номер, който Ван Ек никога няма да забрави. — Обърна се към другите. Ако можеше да тръгне след Иней сам, вече да го е направил, но това не беше дори по неговите сили. — Ще ми трябва отряд.

Вилан скочи на крака.

— За Привидението.

Йеспер го последва, макар че още не смееше да погледне Каз в очите.

— За Иней — тихо каза той.

Матиас само кимна отсечено.

Иней бе поискала от Каз да се промени, да стане по-добър човек, по-благороден крадец. Но онова момче нямаше място тук. Онова момче свърши гладно в една уличка без изход. Онова момче умря. Онова момче не би могло да я върне.

„Ще си взема парите — закле се Каз. — И ще си върна момичето.“

Иней не би могла да бъде негова, не истински, но той щеше по един или друг начин да й даде свободата, която отдавна й бе обещал.

Време беше Мръсни ръце да се хване с мръсната работа.

Пека Ролинс прехвърли топчето юрда в другата си буза, излегна се назад в креслото си и плъзна бавен поглед по опърпания отряд, който Доти беше довел в кабинета му. Ролинс живееше в гигантски апартамент над Изумрудения дворец, целият в позлата и зелено кадифе. Обичаше блясъка — в дрехите си, в приятелите си, в жените.

Хлапетата насреща му бяха пълната противоположност на добрия вкус. Облечени бяха с костюми от Комедия Брута, но никой не влизаше в кабинета му със скрито лице, затова маските им бяха свалени. Някои от тях Пека познаваше. По едно време се бе надявал да наеме сърцеломката Нина Зеник, но сега момичето изглеждаше много болно — костите му стърчаха, имаше огромни тъмни сенки под очите, а ръцете му трепереха. Неволно се е спасил от лоша инвестиция, реши той. Зеник се облягаше на ръката на едър фйерданец с бръсната глава и сурови сини очи. Беше истински исполин, вероятно бивш член на някое от военните им формирования. Би могъл да свърши работа като охрана. Откъде ги намираше Каз Брекер тези хора?

Момчето до тях беше от шуански произход, но и твърде младо, за да е прословутият учен, когото всички се бяха опитали да измъкнат от Фйерда. Пък и Брекер никога не би довел толкова ценен индивид в Изумрудения дворец. Колкото до Йеспер Фейхи, него Ролинс познаваше, разбира се. Стрелецът беше натрупал удивителни по размера си дългове в почти всички игрални зали на Източната дъга. Голямо плямпало, освен това — именно благодарение на него Ролинс беше научил, че Брекер изпраща отряд във Фйерда. Бързо проучване и щедри подкупи му бяха осигурили останалата част от информацията — кога и откъде заминават. Информация, която обаче се оказа дефектна. Брекер през цялото време беше на една крачка пред Ролинс и неговите Лъвски грошове. Малкият канален плъх в крайна сметка успя да стигне до Ледения палат.