Ли Бардуго - Шест врани

И толкова по-добре. Ако не беше Каз Брекер, Ролинс още щеше да гние в трижди проклетия фйердански затвор между две изтезания… или да зяпа с мъртви очи, нанизан на копие нейде по външния пръстен.

Когато Брекер отключи с шперцовете си вратата на килията му, Ролинс не знаеше да се смее ли, или да плаче. Не знаеше дали хлапето идва да го освободи, или да го убие. Чувал бе много за Каз Брекер, откакто той се издигна сред Утайките — жалката сбирщина, която Пер Хаскел наричаше банда, — беше го виждал няколко пъти из Кацата. Момчето се беше появило от нищото и постоянно създаваше проблеми. Но все пак беше обикновен лейтенант, а не генерал, дребен териер, който джафка в краката на Ролинс.

— Здрасти, Брекер — посрещнал го бе той в килията. — Идваш да злорадстваш?

— Не точно. Знаеш ли кой съм?

Ролинс вдигна рамене.

— Знам я. Палето, дето ми краде клиенти.

И тогава нещо премина по лицето на Брекер, нещо, от което стомахът на Ролинс се качи в гърлото. Омраза. Омраза чиста, черна и отколешна. „Какво толкова съм направил на този дребосък?“ Но после изражението се стопи без следа и Ролинс реши, че си е въобразил.

— Какво искаш, Брекер?

Момчето просто си стоеше и го гледаше с очи едновременно празни и луди.

— Да ти направя услуга.

Чак сега Ролинс си даде сметка, че момчето е босо, носи затворническа униформа, а легендарните му кожени ръкавици — такъв тъп навик — ги няма.

— Като те гледам, май и на себе си не можеш да направиш услуга, хлапе.

— Ще оставя вратата отключена. Не си толкова глупав, че да тръгнеш след Бо Юл-Баюр без подкрепление. Изчакай подходящ момент и си плюй на петите.

— И защо ми помагаш, мамка му?

— Защото не ти е писано да умреш тук.

Незнайно защо това прозвуча като проклятие.

— Задължен съм ти, Брекер — каза след него Ролинс, докато момчето излизаше от килията. Направо не можеше да повярва на късмета си.

Брекер го погледна през рамо, тъмните му очи, бездънни като пещери.

— Не се притеснявай, Ролинс. Ще си платиш.

И сега момчето явно бе дошло да си прибере дължимото. Стоеше насред лъскавия му кабинет като мастилено петно, със сурово изражение и ръце върху вранската глава на бастуна. Ролинс не беше особено изненадан от визитата. Говореше се, че размяната между Брекер и Ван Ек не е минала добре и че Ван Ек държи под око Ребрата и другите свърталища на Брекер. Не и Изумрудения дворец обаче. Нямаше причина да наблюдава Изумрудения дворец. Може би дори не знаеше, че Ролинс се е върнал жив от Фйерда.

След като Брекер му обясни в основни линии ситуацията, Ролинс вдигна рамене и каза:

— Преметнали са те. Ако искаш съвет от мен, дай Кювей на Ван Ек, примири се със загубата и толкоз.

— Не съм дошъл за съвет.

— Плащаме си данъците и на търговците това им харесва. Затова си затварят очите, когато направим удар в банка или оберем някоя къща. Стига да си стоим в Кацата и да не се бъркаме в техните дела. Тръгнеш ли на война с Ван Ек обаче, всичко това ще се промени.

— Ван Ек действа срещу правилата на собствената си гилдия. Ако Съветът на търговците разбере…

— И кой ще им го каже? Канален плъх от най-долното свърталище в Кацата? Не се заблуждавай, Брекер. Ограничи колкото можеш щетите и чакай следващата битка.

— Моите битки са ежедневни. Твърдиш, че на мое място просто би махнал с ръка, така ли?

— Виж, щом искаш сам да се простреляш в крака… в здравия крак… твоя работа. Ще ми е интересно да видя какво ще стане. Но в съюз с теб няма да вляза. Срещу едър търговец? Никога. Нито аз, нито някой от колегите. Това не ти е дребна война между банди, Брекер. Ще се изправиш срещу градската стража, срещу армията и флотата на Керч. Ще изгорят Ребрата до основи с все стареца, а после ще си върнат и Пето пристанище.

— Не очаквам да се биеш рамо до рамо с мен, Ролинс.

— Какво искаш тогава? Само го назови и е твое. В рамките на разумното.

— Искам да пратя съобщения до равкийската столица. Бързо.

Ролинс сви рамене.

— Лесна работа.

— И ми трябват пари.

— Не думай. Колко?

— Двеста хиляди крюге.

Ролинс едва не се задави от смях.

— А нещо друго, Брекер? Смарагдът на Ланцов? Дракон, който сере дъги?

— Сумата не е непосилна за теб, Ролинс. А аз ти спасих живота.

— Ами да беше се пазарил, докато бяхме в килията. Аз не съм ти банка, Брекер. А дори и да бях, предвид настоящата ти ситуация пак не бих ти отпуснал кредит, щото е малко вероятно да го върнеш.

— Не искам кредит.

— А, значи искаш да ти подаря двеста хиляди крюге? И какво ще получа аз в замяна на щедростта си?