Ли Бардуго - Шест врани

Брекер стисна устни.

— Ще получиш моя дял във Вранския клуб и Пето пристанище.

Ролинс изправи гръб.

— Готов си да продадеш дела си?

— Да. А за още сто хиляди ще добавя и един оригинален ДеКапел.

Ролинс се отпусна назад и събра пръстите на ръцете си.

— Няма да ти стигнат. Не стигат за война срещу Съвета на търговците.

— С този отряд ще ми стигнат.

— Този отряд? Не е за вярване, че точно вие успяхте да проникнете в Ледения палат.

— Но и факт.

— Ван Ек ще ви закопае.

— И други са се опитвали. Но аз все успявам да се върна от мъртвите.

— Уважавам амбицията ти, хлапе. И я разбирам. Искаш да си вземеш парите, искаш да си върнеш Привидението, искаш и парче от кожата на Ван Ек…

— Не — прекъсна го Брекер. Гъгнивият му глас звучеше особено неприятно. — Когато тръгна след Ван Ек, няма да му отнема само онова, което е мое по право. Ще му отнема всичко, ще го изцедя до последната капка. Ще залича името му от счетоводните тефтери. Докато не остане нищо.

Пека Ролинс отдавна беше загубил бройката на заплахите, които е чул, на хората, които е убил, и на онези, които е видял да умират, но нещо в очите на Брекер го смрази до мозъка на костите. Имаше нещо в това момче, някаква нагнетена ярост, която молеше да я пуснат на воля, и Ролинс предпочиташе да е някъде много надалеч, когато тази ярост скъса каишката си.

— Отвори сейфа, Доти.

Преброи поисканите пари, после накара Брекер да подпише документ, с който му прехвърля дела си във Вранския клуб и Пето пристанище. Пристанището беше истинска златна мина. Протегна му ръка да подпечатат сделката и Брекер една не смаза неговата.

— Значи изобщо не ме помниш? — попита момчето.

— А трябва ли?

— Може да почака. — Онова черно нещо в очите му се размърда отново.

— Имаме сделка — побърза да каже Ролинс. Нямаше търпение да се отърве от тези странни хлапета.

— Имаме сделка.

Тръгнаха си, а Ролинс застана пред големия вътрешен прозорец, който гледаше към игралната зала на Изумрудения дворец.

— Неочаквано доходоносен край на днешния ден, Доти.

Доти изръмжа в знак на съгласие, впил поглед в масите долу — зарове, карти, рулетки. Богатства загубени и спечелени и всеки път част от парите поемаха към дълбоките джобове на Ролинс.

— Той защо постоянно носи ръкавици? — попиша биячът.

— Прави се на интересен, предполагам. Кой знае? И какво значение има всъщност?

Гледаше как Брекер и приятелчетата му вървят през претъпканата игрална зала. Отвориха двойната врата към улицата и за един кратък миг светлината на уличните лампи очерта силуетите им в мрака с все маските и пелерините — сакато момче, следвано от хлапетии в театрални костюми. Брекер беше отличен крадец и не си поплюваше, беше и изобретателен също така, ако питаха Ролинс. Но за разлика от онези тъпаци в Ледения палат, Ван Ек знаеше, че Брекер му е вдигнал мерника. Хлапето се хвърляше с главата напред в истинска война. И нямаше никакъв шанс да спечели.

Ролинс посегна към часовника си. Май наближаваше време крупиетата да се сменят, а той обичаше лично да наглежда тази процедура.

— Копеленце гадно! — възкликна той.

— Какво има, шефе?

Ролинс държеше ланеца си. На мястото на инкрустирания с диаманти часовник висеше репичка.

— Онова дребно лайно… — А после му хрумна друго. Посегна за портфейла си. Нямаше го. Както и иглата за вратовръзката, келската монета, която носеше за късмет на врата си, и златните катарами на обувките. За миг се изкуши да провери и пломбите на зъбите си.

— Преджобил ви е? — попита невярващо Доти.

Никой не хързулваше Пека Ролинс. Никой не дръзваше. Но Брекер определено го беше хързулнал и Ролинс се запита дали това не е само началото.

— Доти — каза той, — май ще е добре да кажем по една молитва за Ван Ек.

— Мислите, че Брекер може да го надвие?

— Малко вероятно е, но ако не си отваря очите на четири, нашият търговец може сам да си надене въжето на шията и да връчи свободния му край в ръцете на Брекер. — Ролинс въздъхна. — Да се надяваме, че Ван Ек ще убие момчето.

— Защо?

— Защото иначе ще трябва да го направя аз.

Ролинс стегна възела на осиротялата си вратовръзка и тръгна към залата на казиното. Проблемът с Каз Брекер щеше да почака. Сега на дневен ред беше поредната печалба.

Страдам от дегенеративно заболяване, наречено остеонекроза. Буквално се превежда „смърт на костите“, което звучи някак готическо и романтично, но в действителност означава, че всяка крачка ми причинява болка и понякога се налага да използвам бастун. Не е съвпадение, че създадох герой, който живее с подобно страдание, и често имах усещането, че двамата с Каз куцукаме рамо до рамо по пътя. Нямаше да стигнем до заветния надпис КРАЙ без помощта на много хора.