Ли Бардуго - Шест врани

— Не — каза той. — Нека си върви.

Морето беше гладко като тепсия, вятър нямаше, но останалите вихротворци на Ван Ек напълниха платната на бригантината с попътен бриз.

Каз гледаше как корабът лети към Кетердам, към сигурността, към крепост, построена от безукорната търговска репутация на Ван Ек. Почувства се досущ като в онази далечна вечер, когато се взираше в тъмните прозорци на къщата на Зелверщраат. Безпомощен. Отново бе отправил молитвите си към неподходящия бог.

Йеспер свали бавно пушката си.

— Ван Ек ще прати войници и гришани да търсят Кювей — каза Матиас.

— Няма да го намери. Нито него, нито Нина.

Нито в Ребрата, нито в друга някоя част на Кацата. Нито в Кетердам. Предната нощ Каз беше наредил на Спехт да откара Кювей и Нина с втората гребна лодка на „Феролинд“, онази, която уж била на поправка. Сега двамата бяха на сигурно място в изоставени килии под старата затворническа кула на Адската порта. Когато слезе на пристанището да прати съобщение на Ван Ек, Каз беше поразпитал дискретно. След последното катастрофално представление на Адското шоу килиите били наводнени, за да ги прочистят от трупове и животни, и оттогава стоели празни. Матиас първоначално се възпротиви на идеята Нина да тръгне без него, особено предвид състоянието й, но Каз го убеди, че ако двамата с Кювей останат на „Феролинд“, това ще постави всички им в неизгодна позиция.

А сега се дивеше на собствената си глупост. По-тъп от гълъбче, току-що слязло от кораба и тръгнало да спечели богатство на Източната дъга. Най-слабото му място е било току до него през цялото време. Иней. А сега беше изчезнала.

Йеспер зяпаше Вилан, местеше сащисано поглед от черната коса към златните очи.

— Защо? — попита накрая той. — Защо си се съгласил на такова нещо?

Вилан вдигна рамене.

— Имахме нужда от средство за давление.

— Все едно слушам Каз.

— А какво, да ви оставя да паднете в капана, понеже ме смятате за застраховка, каквато не съм?

— Нина ли ти направи това?

— Да, още в нощта, когато отплавахме от Дйерхолм.

— Затова ми изчезна от погледа по време на плаването — каза Йеспер. — Не си помагал на Матиас за Нина. Криел си се.

— Не съм се крил.

— Ах, ти… Кювей уж излизаше вечер да постои до мен на палубата… ти ли си бил?

— Всеки път.

— Нина може и да не успее да те оправи. Действието на парем отмина и без нова доза едва ли ще може да ти върне старата мутра. Може да си останеш така.

— И какво толкова?

— Де да знам бе! — викна ядосано Йеспер. — Може пък да съм харесвал глупавото ти лице. — Обърна се към Матиас. — Ти си знаел. Вилан е знаел. Иней е знаела. Всички сте знаели, освен мен.

— Попитай ме защо, Йеспер — рече Каз. Започваше да губи търпение.

Йеспер се размърда неспокойно.

— Защо?

— Защото ти си ни продал на Пека Ролинс. — И го посочи обвинително с пръст. — Заради теб ни сгащиха в засада на пристанището. Заради теб едва не загинахме.

— Нищо не съм казвал на Пека Ролинс. Никога…

— Казал си на един от неговите Лъвски грошове, че напускаш Керч, но скоро ще спечелиш големите пари. Или и това ще отречеш?

Йеспер преглътна.

— Наложи се. Здравата ме бяха притиснали. Фермата на баща ми…

— Заръчах ти да не казваш на никого, че напускаме Кетердам. Предупредих те да си затваряш устата.

— Нямах избор! Ти ме заключи във Вранския клуб, преди да тръгнем. Ако ме беше оставил да…

Каз го прекъсна:

— Ако те бях оставил да направиш какво? Да изиграеш няколко раздавания на Трънка за трима? Да затънеш още по-надълбоко пред всеки управител на казино в Кацата, проявил глупостта да ти отпусне кредит? Казал си на човек на Пека, че ще удариш кьоравото.

— Не знаех, че ще иде да каже на Пека. Нито че Пека е знаел за парем. Просто исках да си спечеля малко време.

— Светци, Йеспер, явно не си научил нищо от Утайките, нали? Още си същото тъпо селянче, дето е слязло от кораба.

Йеспер се хвърли към него и Каз потръпна от кръвожаден възторг. Най-после битка, която можеше да спечели. Но Матиас застана между тях и ги задържа на ръка разстояние.

— Престанете. Спрете веднага.

Каз не искаше да спре. Искаше да ги пребие всичките, а после да продължи с побоищата от единия край на Кацата до другия.

— Матиас е прав — каза Вилан. — Трябва да мислим за следващата стъпка.

— Няма следваща стъпка — озъби се Каз.

Ван Ек щеше да се погрижи за това. Не можеха да се върнат в Ребрата, нито да потърсят помощ от Пер Хаскел и другите Утайки. Ван Ек щеше да ги чака, да дебне. Щеше да превърне Кацата, дома на Каз, малкото му кралство във вражеска територия.