Ли Бардуго - Шест врани

— Той ти е син — каза Йеспер.

— Не, той е грешка. Грешка, която скоро ще бъде поправена. Прекрасната ми млада съпруга носи дете и без значение дали е момче, момиче или рогато създание, това дете ще бъде моят наследник, а не някакъв безгръбначен идиот, който не може да прочете книга с детски приказки, какво остава за счетоводен тефтер, не глупак, който ще превърне името на Ван Ек в посмешище.

— Ти си глупакът — изръмжа Йеспер. — Вилан е по-умен от всички нас, взети заедно, и заслужава по-добър баща от тебе.

— Заслужавал е — поправи го Ван Ек и наду свирката два пъти.

Вълнотворците не се поколебаха. Преди някой да е възразил, две гигантски водни стени се издигнаха от морето и се устремиха към „Феролинд“. Смазаха шхуната помежду си. Чу се силен трясък, разхвърчаха се отломки.

Йеспер нададе яростен вой и вдигна револверите.

— Йеспер! — извика Каз. — Спри!

— Той ги уби — изсъска Йеспер с разкривено лице. — Уби Вилан и Нина!

Матиас сложи ръка на рамото му и каза спокойно:

— Йеспер. Кротувай.

Йеспер погледна към развълнуваното море, към парчетиите от скършени мачти и разкъсани платна, които подскачаха по вълните на мястото на шхуната.

— Не… не разбирам.

— Признавам, че и аз съм малко объркан, господин Брекер — каза Ван Ек. — Без сълзи? Без многословно негодувание за избития екипаж? Явно Кацата ви ражда изключително студенокръвни.

— Студенокръвни и предпазливи — отвърна Каз.

— Но не достатъчно предпазливи, види се. Е, поне няма да живеете дълго, за да оплаквате грешките си.

— Кажи ми нещо, Ван Ек. Ще се покаеш ли? Гезен никак не обича нарушените договори.

Ноздрите на търговеца се разшириха.

— А какво си дал ти на света, господин Брекер? Създал ли си богатство? Просперитет? Не. Ти вземаш от почтените мъже и жени и служиш единствено на себе си. Гезен е благосклонен към онези, които го заслужават, които градят градове, а не към плъховете, които подяждат основите на съграденото. Той винаги е благославял мен и делата ми. Ти ще умреш, а аз ще натрупам още по-голямо богатство. Такава е волята на Гезен.

— Има само един проблем, Ван Ек. За да забогатееш още повече, ще имаш нужда от Кювей Юл-Бо.

— И как ще ми го вземеш? Обградени сте и ви държим на прицел.

— Не е нужно да ти го вземам. Никога не си го имал. Това не е Кювей Юл-Бо.

— Блъфираш, при това глупаво.

— Никога не съм си падал по блъфирането, нали така, Иней?

— По принцип — да.

Ван Ек сви устни.

— И защо?

— Защото предпочита да мами — каза момчето, което не беше Кювей Юл-Бо, на съвършен керчски без сянка от акцент.

Ван Ек се стресна от звука на гласа му, а Йеспер подскочи.

Шуанското момче протегна ръка.

— Плащай, Каз.

Каз въздъхна.

— Много мразя да губя бас. Работата е там, Ван Ек, че Вилан се обзаложи с мен. Твърдеше, че ще причиниш смъртта му, без да ти мигне окото. Наречи ме сантиментален, ако щеш, но не вярвах, че един баща може да е толкова безсърдечен.

Ван Ек зяпна Кювей Юл-Бо… или по-скоро момчето, което му бяха представили под това име. Каз го гледаше как се бори с реалността и се опитва да намери приемливо обяснение защо е чул гласа на Вилан от устата на Кювей. Йеспер изглеждаше също толкова шашнат. Щеше да си получи обяснението, след като Каз си получеше парите.

— Не е възможно — каза накрая Ван Ек.

И не би трябвало да е възможно. Нина беше приемлива шивачка, но само толкова. Само че под въздействието на юрда парем… е, както самият Ван Ек бе казал веднъж, и невъзможното става възможно. Сега пред него стоеше едно почти съвършено копие на Кювей Юл-Бо, но с гласа на Вилан, с неговите маниери, както и — макар Каз да виждаше страха и обидата в златистите очи — с изненадващия кураж на хлапето.

След битката в пристанището на Дйерхолм Вилан беше дошъл при Каз да го предупреди, че не може да го използва като средство за давление срещу баща му. Изчерви се като домат и със заекване обясни за своето „заболяване“. Каз само вдигна рамене. Някои хора бяха поети. Други бяха фермери. Трети — богати търговци. Вилан рисуваше отлични карти. Сглобил беше дрелка, пробила гришанско стъкло, от чаркове на порта и парченца от бижу. Какво като не може да чете?

Очаквал бе Вилан да се възпротиви на идеята за двойника. Една толкова крайна трансформация не би била по силите и на най-опитния Гриша, който не е под влиянието на парем.

— Може да се окаже перманентно — предупреди го Каз.

Вилан дори не трепна.

— Трябва да знам. Трябва да разбера веднъж и завинаги какво мисли баща ми за мен наистина.