Ли Бардуго - Шест врани

След половин час Каз се върна. Получил бе потвърждение, че призори на следващия ден представители на Съвета на търговците ще се срещнат с тях на Велгелук.

— Виж само — каза той и показа бележката на Йеспер.

Под подробностите за предстоящата среща пишеше:

„Поздравления. Родината ви благодари.“

Думите предизвикаха странно чувство в гърдите на Йеспер, но той все пак се разсмя и каза:

— Да, стига родината да плати в брой. Съветът знае ли, че ученият е мъртъв?

— Обясних всичко в писмото си до Ван Ек. Че Бо Юл-Баюр е мъртъв, но синът му е жив и е работил за фйерданите по юрда парем.

— Той пазари ли се?

— В бележката нямаше нищо такова, ако не броим, цитирам, дълбоката му загриженост. Но за заплащането не споменава нищо. Ние свършихме своята работа. Утре ще видим дали Ван Ек ще се пазари за йената.

Докато гребяха назад към „Феролинд“, Йеспер попита:

— Вилан ще дойде ли с нас на срещата с Ван Ек?

— Не — отвърна Каз, потропвайки с пръсти по вранската глава на бастуна си. — Матиас ще дойде с нас, а някой трябва да остане при Нина. Пък и ако се наложи да използваме Вилан като коз срещу баща му, по-добре да не показваме най-силната си карта в началото.

Имаше смисъл в това. А и каквито там проблеми имаше Вилан с баща си, едва ли ще иска двамата да си вадят кирливите ризи пред Утайките и Матиас.

Изкара неспокойна нощ. Мята се в хамака си, накрая стана недоспал призори. Вятър нямаше, а морето беше равно и изцъклено като изкуствено езеро.

— Небето се е запънало като магаре на мост — промърмори Иней, примижала по посока на Велгелук.

Права беше. На хоризонта нямаше облаци, но въздухът тежеше от влага, сякаш предстоеше буря, която упорито отлага началото си.

Йеспер плъзна поглед по празната палуба. Надявал се бе Вилан да ги изпрати, но явно не можеше да остави Нина и за минутка.

— Как е тя? — обърна се той към Матиас.

— Слаба е — отговори фйерданецът. — Не може да спи. Но я убедихме да хапне малко бульон и още не е повърнала.

Йеспер знаеше, че това е егоистично и глупаво, но някаква дребнава част от него се питаше дали Вилан нарочно стои настрана от него през последните дни. Може би сега, когато задачата им беше приключила и предстоеше да си получат дела от наградата, хлапето бе загубило интерес към новите си долнопробни приятелчета.

— Другата лодка къде е? — попита той, докато с Каз, Матиас, Иней, Роти и Кювей се отдалечаваха от „Феролинд“.

— На поправка — отговори Каз.

Велгелук беше толкова равен, че се сливаше с хоризонта. Широк около километър, островът беше голо парче пясък и камъни, а единствената му забележителност бяха полуразрушените основи на стара кула, използвана от Съвета на приливите. Контрабандистите го бяха нарекли Велгелук, „добър късмет“, заради стенописите, които още си личаха по руините на кулата — златни кръгове, символизиращи монети, знакът на Гезен, бога на трудолюбието и търговията. Йеспер и Каз и преди бяха идвали на острова да се срещат с контрабандисти. Той беше далече от пристанищата на Кетердам и извън обиколките на крайбрежните патрули, без сгради или потайни заливчета, които да скрият евентуална засада. Идеалното място за среща на хора, които подозират всички и всичко.

От другата страна на острова беше хвърлила котва бригантина с увиснали, безполезни в безветрието платна. Йеспер я бе видял да се придвижва бавно от Кетердам в ранните часове на деня, мъничка черна точка, която порасна до грозно петно на хоризонта. Сега чуваше как моряците си подвикват, докато прибират греблата. После спуснаха през борда на бригантината лодка, пълна с хора.

Когато собствената им лодка стигна до брега, Йеспер и другите скочиха на пясъка да я издърпат от водата. Йеспер провери набързо револверите си и видя как Иней докосва с пръсти всеки от скритите си ножове, като мълви нещо без глас. Матиас нагласи пушката на гърба си и размърда широките си плещи. Кювей наблюдаваше всичко това мълчаливо.

— Добре — рече Каз. — Време е да забогатеем.

— Никакви оплаквачки — каза Роти, който щеше да ги чака при лодката.

— Никакви погребения — отвърнаха те.

Тръгнаха към центъра на острова, Кювей след Каз, с Йеспер и Иней от двете си страни. Наближиха и Йеспер видя човек в черни търговски дрехи, придружен от висок шуанец с вързана на тила черна коса и следван от цял отряд градски стражи в лилави униформи, всичките въоръжени с палки и модерни пушки. Двама мъже влачеха с усилие тежък сандък.