Ли Бардуго - Шест врани

— Вещица.

— Варварин.

— Нина — прошепна той, — малката ми червена птичка… Не си отивай.

Шхуната летеше на юг, а целият екипаж беше на нокти. Говореха тихо и стъпваха на пръсти. Йеспер се тревожеше за Нина като всички останали — е, Матиас сигурно се тревожеше повече, — но тази почтителна тишина не му понасяше. Трябваше да стреля по нещо.

„Феролинд“ беше като призрачен кораб. Матиас беше долу при Нина, а Вилан му помагаше по негова молба. Хлапето може и да не обичаше химията, но знаеше за тинктурите и мехлемите повече от всеки друг на борда, ако не броим Кювей, а Матиас не разбираше и половината приказки на младия шуанец. Йеспер не беше виждал Вилан, откакто напуснаха пристанището на Дйерхолм, и сега с неохота трябваше да признае, че търговчето му липсва. Нямаше с кого да се заяжда. Кювей изглеждаше свестен, но керчският му куцаше, а и май не беше от приказливите по принцип. Понякога цъфваше на палубата нощем, заставаше до Йеспер и мълчаливо зяпаше вълните. Изобщо — лазеше му по нервите. Единствено Иней беше в настроение за разговори, и то защото бе развила внезапен интерес към моряшкия занаят. Постоянно се въртеше около Спехт и Роти, караше ги да й показват моряшки възли и как да насочва платната.

От самото начало Йеспер беше наясно, че има голяма вероятност приключението им да свърши зле, а именно в килиите на Ледения палат или нанизани на копия, да не дават светците. Но в представите му, ако все пак измъкнеха някак Юл-Баюр и поемеха с „Феролинд“ назад към Кетердам, плаването би трябвало да е безкрайно празненство. Щяха да изпият до капка алкохола, който Спехт бе успял да вкара скришом на кораба, да изядат всичките бонбони на Нина, да си преразказват до припадък всяка издънка и всяка малка победа, довели до триумфалния завършек. Но не би могъл да предвиди случилото се на пристанището и още по-малко саможертвата на Нина.

Тревожеше се за нея, но тази тревога го изпълваше и с чувство за вина. Когато се качиха на шхуната и Кювей им обясни за парем, едно тънко гласче в главата му настояваше, че и той трябва да вземе от дрогата. Макар и фабрикатор без нужното обучение, навярно би могъл да извлече отровата от организма на Нина и да я спаси. Но онова гласче беше глас на герой, а Йеспер отдавна си беше дал сметка, че не е замесен от геройско тесто. Така де, един герой би предложил да вземе дрогата още на пристанището, когато фйерданите ги притиснаха в ъгъла.

А после Керч най-после се появи на хоризонта и гледката донесе на Йеспер противоречиви чувства, най-вече облекчение и безпокойство. Животът на всички им щеше да се промени драстично, по начин, който не му се струваше реален.

Пуснаха котва и когато се свечери, Йеспер помоли Каз да тръгне с него и Роти — по план двамата щяха да поемат с гребната лодка към Пето пристанище. Нямаше нужда и Йеспер да тръгва с тях, но бездействието го съсипваше.

Кетердам тънеше в обичайния си хаос — кораби разтоварваха по кейовете, туристи и войници в отпуск слизаха на брега, смееха се и си подвикваха на път към Кацата.

— Все едно не сме си тръгвали — каза той.

Каз вдигна вежда. Носеше обичайния си елегантен костюм в сиво и черно, плюс вратовръзка с безупречен възел.

— А ти какво очакваше?

— Де да знам.

Самият той се чувстваше различно въпреки познатата тежест на револверите с перлени дръжки на кръста и пушката на гърба. Постоянно се сещаше за вълнотворката в двора на дрюскеле, как пиши с почернено лице. Сведе поглед към ръцете си. Искаше ли да бъде фабрикатор? Да живее като такъв? Не можеше да промени същността си, но искаше ли да развие присъщата си сила, или да я крие като досега?

Каз ги остави с Роти на кея, а той отиде да намери пратеник, който да отнесе бележка на Ван Ек. Йеспер поиска да отиде с него, но Каз му рече да кротува. Това го подразни и той реши да се поразтъпче малко. Знаеше, че Роти го следи с поглед. Имаше чувството, че Каз му е заръчал да го държи под око. Какво си мислеше Каз — че ще хукне към първата игрална зала?

Вдигна поглед към облачното небе. Защо да не си го признае? Изкушаваше се. Направо го сърбяха ръцете да хване картите. Може би наистина трябва да се махне от Кетердам. Щом си получи парите и изплати дълговете си, можеше да отиде където си иска по широкия свят. Дори в Равка. С малко късмет Нина щеше да се оправи, а тогава Йеспер ще седне да си поговори с нея сериозно и да вземе някакво решение. Не окончателно решение или нещо такова, но поне би могъл да отскочи до Равка, нали така?