Ли Бардуго - Шест врани

— Не можеш ли да извадиш дрогата от тялото си, както извади куршумите? — отчаяно я попита Матиас.

— Не става така — обясни Кювей. — Дори да надвие някак копнежа и да започне процеса по очистването, ще изгуби способността си да извлича парем, преди да се е изчистила напълно. Само друг Корпоралник на парем може да я очисти.

— И какво ще стане с нея сега? — попита Вилан.

— Видя го с очите си, Вилан — отвърна горчиво Матиас. — Всички знаем какво ще стане.

Каз скръсти ръце.

— Какви са първите симптоми?

— Болки и втрисане като обикновена настинка — обясни Кювей. — После стават свръхчувствителни към всичко, следва силен тремор и после копнежът.

— Имаш ли още от дрогата? — попита Матиас.

— Да.

— Достатъчно, докато стигнем Кетердам?

— Повече няма да взема — възмути се Нина.

— Имам достатъчно, за да се чувстваш добре — каза Кювей. — Но вземеш ли втора доза, вече няма да има надежда. — Погледна към Матиас. — Това е единственият й шанс. Не е изключено тялото й да се очисти достатъчно и без външна помощ, преди да е настъпило пристрастяването.

— А ако настъпи?

Кювей разпери ръце извинително.

— Без нова доза ще си изгуби ума, а тялото й ще започне да линее и постепенно ще изчерпи запасите си. Знаете ли какво означава „парем“? Така баща ми нарече дрогата. Означава „без милост“.

След като Нина преведе последното, настъпи дълго мълчание.

— Повече не ща да слушам — каза тя. — Приказките няма да променят бъдещето.

И с тези думи тръгна към носа на кораба. Матиас не откъсваше поглед от нея.

— Водата чува и разбра — промърмори под нос той.

Иней намери Роти и го накара да изрови вълнените палта, които с Нина носеха, преди да ги зарежат в полза на сериозната зимна екипировка в края на плаването към Фйерда. После тръгна към Нина при носа. Приятелката й се взираше в морето.

— Час, най-много два — каза тя, без да се обръща.

Иней се закова на място.

— Чула си ме да приближавам? — Никой не можеш да чуе Привидението, особено при този шум от вълните и силния вятър.

— Спокойно. Не те издадоха краката. Просто чувам пулса ти и дишането.

— И по тях си разбрала, че съм аз?

— Всяко сърце звучи различно, по свой си начин. Не си бях давала сметка досега.

Иней застана до нея и й подаде палтото. Нина го наметна, макар по нищо да не личеше, че усеща студа. Звездите грееха ярко над тях в пролуките на сребристи, развлачени като вълна облаци. Иней нямаше търпение зората да дойде, дългата нощ най-после да свърши, както и пътуването. Не очакваше, че Кетердам ще й липсва, но ето че си мечтаеше за омлет и кафе с много захар. Искаше да чуе трополенето на дъжда по покривите, докато седи завита с одеяло в миниатюрната си стаичка в Ребрата. Бъдещето обещаваше приключения, да, но те щяха да почакат малко. Първо ще си вземе една гореща вана… или две-три, или повече.

Нина зарови лице в кожената яка на палтото и каза:

— Да можеше да видиш каквото виждам аз. Чувам всички на кораба, чувам как кръвта тече във вените им. Чувам как се променя дишането на Каз, щом погледне към теб.

— Ъъъ… сериозно?

— Винаги затаява дъх, сякаш те вижда за пръв път.

— А Матиас? — попита Иней, за да смени темата.

Нина вдигна вежда, явно прозряла плана й. Въпреки това отговори:

— Матиас се бои за мен, но сърцето му винаги бие равномерно, без значение какво чувства. Типичен фйерданец, обича всичко да му е по конец.

— Мислех, че ще убиеш онези мъже. На пристанището. А ти ги пощади.

— Не знам дали постъпих правилно. Превърнах се в поредната страшна приказка за Гриша, която да разказват на децата си.

— Дръжте се прилично, иначе Нина Зеник ще ви стисне за гушата.

Нина се замисли.

— Откровено казано, харесва ми как звучи.

Иней се облегна на парапета и погледна Нина в очите.

— Направо грееш, честно.

— Няма да трае дълго.

— Никога не трае дълго. — После усмивката й угасна. — Страх ли те е?

— Много.

— Ще бъдем до теб, нали знаеш.

Нина пое дъх на пресекулки и кимна.

Иней имаше безброй познати в Кетердам, но малко приятели. Облегна глава на рамото на Нина и каза:

— Ако бях сулийска гадателка, щях да погледна в бъдещето и да ти кажа, че всичко ще се оправи.

— Да, или че ще умра в агония. — Нина притисна буза към главата й. — Ти обаче все пак ми кажи нещо хубаво.

— Всичко ще бъде наред. Ще се оправиш. И после ще бъдеш много, много богата. Всяка вечер ще пееш моряшки и кръчмарски песни в някое кабаре на Източната дъга и хората ще те викат на бис след всяка песен.