Ли Бардуго - Шест врани

Танкът дрънчеше оглушително по паветата, свръщаше наляво и надясно през бордюрите да избегне окъснели минувачи, после набра скорост през пристанищния квартал покрай таверни, дюкяни и канцеларии на корабни компании.

Кювей килна глава назад с грейнало лице.

— Надушвам морето — каза радостно той.

Нина също го надушваше. Фарът светеше в далечината. Още две пресечки и щяха да излязат на кейовете. Оттам — свобода и трийсет милиона крюге. Съберяха ли дяловете си, двамата с Матиас можеха да отидат където им сърце поиска, да живеят както сами изберат.

— Малко остана! — извика Вилан.

Завиха и стомахът на Нина натежа като камък.

— Спри! — извика тя. — Спри!

Спряха и без тя да им казва, разбира се. Танкът наби спирачки и Нина едва не падна, повлечена от инерцията. Кеят беше право пред тях, а отвъд него — пристанището. Флаговете на стотици кораби се вееха на вятъра. Беше късно през нощта. Кеят би трябвало да е празен. Вместо това беше пълен с войници, най-малко двеста души в редици от сиви униформи… и с пушки, до една насочени право към тях.

Камбаните на Стария часовник още се чуваха. Нина погледна през рамо. Ледения палат се издигаше над пристанището, кацнал на канарата си като намусена чайка с разрошени пера. Осветените отдолу стени грееха бели на фона на тъмното небе.

— Какво става? — обърна се Вилан към Матиас. — Ти не каза нищо за…

— Явно са променили процедурите.

— Но всичко друго беше същото, както ти каза.

— Никога не бях виждал черен протокол в действие, ясно? — изръмжа Матиас. — Може би той по принцип предвижда войска на пристанището. Не знам.

— Млъкнете — каза Иней. — Просто млъкнете.

Глас се извиси над тълпата и стресна Нина. Заговори първо на фйердански, после каза същото на равкийски, керчски и шуански:

— Освободете затворника Кювей Юл-Бо. Оставете оръжията и се отдалечете от танка.

— Не смеят да открият огън — каза Матиас. — Страх ги е Кювей да не пострада в престрелката.

— Не се налага да откриват огън — каза Нина. — Вижте.

През редиците от войници водеха кльощав затворник.

Косата му беше сплъстена и падаше на очите. Облечен беше в окъсан червен кафтан и стискаше ръкава на войника до себе си. Устните му се движеха трескаво, сякаш бързаха да изрекат някаква дълбокомислена мъдрост. Но Нина знаеше, че нещастникът се моли да му дадат парем.

— Сърцелом — мрачно каза Матиас.

— Не е ли много далече да ни навреди? — попита обнадеждено Вилан.

Нина поклати глава.

— Разстоянието няма значение.

Тук ли го държаха, в долен Дйерхолм, заедно с войсковото поделение, отговарящо за пристанищния квартал? Защо не? Той беше по-добро оръжие от всяка пушка или танк.

— Виждам „Феролинд“ — каза тихо Иней и посочи.

Малко встрани от техния кей Нина различи керчското знаме и под него пъстрия флаг на търговска компания „Хаанраат“. Бяха стигнали толкова близо до свободата, буквално на крачка.

Йеспер би могъл да застреля сърцелома. Биха могли да поемат с мръсна газ през войската, но никога нямаше да стигнат до кораба, фйерданите със сигурност щяха да открият стрелба. По-добре да убият Кювей, отколкото младият учен да попадне в чужди ръце.

— Каз? — извика Йеспер от вътрешността на танка. — Моментът е изключително подходящ да кажеш, че си предвидил този развой на ситуацията.

Каз местеше поглед по морето от войници.

— Не съм го предвидил. — Поклати глава. — Веднъж ти ми каза, Хелвар, че, рано или късно, ще ми свършат номерата. По всичко личи, че си бил прав. — Уж говореше на Матиас, но гледаше към Иней.

— Достатъчно дълго живях в плен — каза тя. — Няма да се дам жива.

— Аз също — добави Вилан.

Йеспер изпръхтя откъм търбуха на машината.

— Наистина трябва да намерим по-подходящи приятели на хлапето.

— Предпочитам да си ида в бой, отколкото набучен на фйерданско копие — рече Каз.

— Значи се разбрахме — кимна Матиас. — Слагаме край тук и сега.

— Не — прошепна Нина.

Всички се обърнаха да я погледнат.

Гласът се извиси отново над фйерданските редици:

— Ще броя до десет. Повтарям: освободете затворника Кювей Юл-Бо и се предайте. Едно…

Нина се обърна към Кювей и заговори бързо на родния му език.

— Не разбираш — отвърна той. — Само една доза…

— Разбирам — прекъсна го тя.

Разбираше отлично, за разлика от другите. Поне докато не видяха Кювей да вади малка кожена кесийка от джоба си, лекьосана и в ръждив оранжев цвят.

— Не! — извика Матиас. Посегна да вземе дрогата, но Нина го изпревари.