Ли Бардуго - Шест врани

Нина поклати глава, едновременно ядосана и впечатлена. Може би това беше задължителното качество, за да оцелееш в Кацата. Способността да не спираш и за миг.

— Той приятел ли ви е? — попита скептично Кювей на шуански.

— При случай.

Матиас й помогна да се изправи и всички тръгнаха след Каз. Придвижваха се бавно по каменистия и стръмен бряг на ждрелото. Целта бе да стигнат до далечния край на моста отгоре, една идея по-близо до Дйерхолм. Нина беше уморена до смърт, но време за почивка нямаше. Изпълнили бяха задачата. Надвили бяха конкуренцията. Взривили бяха сграда в сърцето на Ледения палат. Но без Иней и другите никога нямаше да стигнат до пристанището.

Продължи упорито напред. Другият вариант беше да седне на някой камък и да чака края. Някъде откъм Ледения палат долетя бумтеж.

— О, светци, дано това е Йеспер — примоли се тя, докато се прехвърляха през ръба на ждрелото.

Погледна назад към моста, украсен с панделки и ясенови клонки за Хрингкяла.

— Не знам какво идва, но е голямо — каза Матиас.

— Какво ще правим, Каз?

— Ще чакаме — каза той, повишил глас да надвика рева.

— Няма ли да се прикрием поне малко? — попита Нина, като подскачаше от крак на крак от нерви. — Или да ни окуражиш с добра дума? Нещо от сорта, че си скрил двайсет пушки в храсталак наблизо? Дай ни нещичко, Каз.

— Какво ще кажеш за няколко милиона крюге? — попита той.

Танк прехвърли билото на хълма, веригите му изхвърляха камъчета и прахоляк. Някой им махаше от оръжейната куличка… не, двама бяха. Иней и Вилан! Крещяха и жестикулираха енергично.

Нина писна победоносно, Матиас зяпаше невярващо танка. Колкото до Каз… Нина направо не можа да повярва на очите си.

— Светци, Каз, изглеждаш щастлив.

— Не ставай смешна — тросна се той.

Но грешка нямаше. Каз Брекер се хилеше като идиот.

— Май са наши хора? — попита Кювей.

Но възторгът на Нина бързо повехна. Явно фйерданите нямаше да се предадат без бой. Колона от танкове прехвърли билото и се сурна на скорост и сред пелена от прахоляк по огрения от луната път. Може би Йеспер не е успял да запечата портата в сектора на дрюскеле. Или фйерданите са имали готови танкове другаде. Предвид огневата мощ, скрита зад стените на Ледения палат, май трябваше да се смятат за късметлии. Само дето изобщо не се чувстваше така.

Чак когато танкът стъпи на моста, Нина разбра какво викат Вилан и Иней.

— Махнете се от пътя!

Групичката им отскочи назад, танкът ги подмина с рев, после се люшна рязко напред и накрая спря с гръмовно скърцане.

— Имаме си танк — ахна тихичко Нина. — Каз, ти, гений такъв, планът ти сработи. Докара ни танк.

— Те ни докараха танк.

— Ние имаме един — каза Матиас и посочи към ордата от метал и пушек, която скъсяваше разстоянието. — Те имат много повече.

— Да, но знаеш ли какво нямат? — попита Каз, докато Йеспер завърташе гигантското оръдие на машината. — Мост.

Металически гръм се откъсна от бронирания търбух на танка. После се чу трясък, от който да ти писнат ушите. Нещо разсече въздуха със свистящ звук и се блъсна в моста. Първите две подпори избухнаха в пламъци, искри и трески заваляха в клисурата долу. Голямото оръдие стреля отново. Подпорите изпъшкаха жално, поддадоха и се сринаха окончателно.

Ако искаха да пресекат ждрелото, фйерданите трябваше да полетят.

— Вече си имаме и танк, и ров — обяви Нина.

— Качвайте се! — изкряка Вилан.

Те се хванаха кой където свари за хълбока на машината миг преди тя да поеме отново по пътя, набирайки скорост към пристанището.

Минаваха с рев покрай уличните лампи, хора излизаха от домовете си да видят какво става. Как ли изглеждаше отрядът им в очите на фйерданите, замисли се Нина. Какво виждаха, подали глави от врати и прозорци? Група дюдюкащи хлапетии, яхнали танк в цветовете на фйерданското знаме, които вилнеят из града като фестивална платформа, отклонила се от шествието — момиче в цикламени коприни и момче с червеникавозлатисти къдрици, които надничат иззад пушкалата; четирима други, мокри като кокошки, увиснали за хълбока на танка с риск за живота си — шуанско момче в затворническа униформа, двама окъсани дрюскеле и Нина, полуголо момиче с веещи се останки от синьо-зелен шифон, което крещи с пълно гърло.

Навлизаха в града, когато Матиас извика:

— Вилан, кажи на Йеспер да кара на запад.

Вилан се мушна през люка и след миг танкът зави в указаната посока.

— Там са складовете — обясни Матиас. — Нощем няма жива душа.