Ли Бардуго - Шест врани

— Готови ли сте? — извика Йеспер.

— Да — отвърнаха в хор Иней и Вилан.

Сгушиха се под оръжейния купол. Вилан беше целият в драскотини от счупените стъкла. Но пък буквално грееше. Иней го хвана за ръцете и ги стисна силно. Дошли бяха в Ледения палат тайно като мишоци. Сега щяха да излязат от него като армия, пък било то и с йената на живота си.

Откъм търбуха на машината се чуха разни прищраквания, дрънчене и пукот. А после танкът нададе рев. Звук като от гръмотевица, уловена в метален барабан, която държи да се измъкне на свобода. Машината се люшна назад върху веригите си, после се втурна напред. Право напред, все по-бързо, набираха инерция. Танкът подскочи… явно бяха излезли от стъклената зала.

— Дръжте се здраво! — изкрещя Йеспер и заби танка в легендарния крепостен зид на Ледения палат.

Иней и Вилан политнаха към контролното табло.

Бяха преминали. Танкът продължи тежко по пътя, а стакатото на стрелбата бързо затихна след тях.

Иней чу странен звук. Погледна нагоре. Вилан се смееше с глас.

Подал се бе от купола и гледаше назад към Ледения палат. Иней се придърпа до него и видя дупката в крепостния зид — черно петно сред безбрежния бял камък и мъже, които се изливаха от петното и стреляха отчаяно по отдалечаващия се танк. Буквално им дишаха прахта.

Вилан се преви от смях и посочи надолу. Във веригата на танка се беше закачил голям плакат и се влачеше по пътя. Въпреки калните петна и изгореното от барут надписът още се четеше: СТРИМАКТ ФЙЕРДАНСКАТА МОЩ.

Изпълзяха от мрака под ярката светлина на луната мокри до кости, ожулени и задъхани. Нина имаше чувството, че са я били с тояги. Остатъците от балеена лепнеха неприятно в ъгълчетата на устата й. Роклята й беше изпокъсана до неузнаваемост и ако не беше така отчаяно и шеметно щастлива, че е жива и още диша, Нина вероятно би се притеснила, задето стои боса и почти гола в клисурата на северна река, на около два километра от пристанището. Някъде далече камбаните на Ледения палат биеха до скъсване.

Кювей повръщаше вода, а Матиас измъкваше Каз — в безсъзнание и на вид безжизнен — от плитчините.

— Светци, диша ли изобщо? — ахна Нина.

Матиас го обърна по гръб, доста грубо, и започна да натиска ритмично гърдите му с повече сила от необходимото.

— Защо ли. Не те. Оставя. Да умреш — мърмореше под нос той в такт със сърдечния масаж.

Нина изпълзя по камъните и коленичи до тях.

— Остави на мен, преди да си му спукал гръдната кост. Има ли пулс? — попита тя и притисна пръсти отстрани на шията. — Има, но е много слаб. Разтвори му ризата.

Матиас хвана предницата на куртката и с едно движение разкъса униформата на дрюскеле. Нина постави едната си ръка върху бледите гърди на Каз и се фокусира върху сърцето му. С другата отвори устата и стисна носа му, после се опита да вкара въздух в дробовете му. Опитните Корпоралки знаеха как да изкарат водата от дробовете по друг начин, по-ефективно, но сега нямаше време да се вайка за такива неща.

— Ще се оправи ли? — попита Кювей.

„Не знам.“

Вдиша отново в устата на Каз, като едновременно с това поддържаше ритъма на сърцето му. „Хайде, Каз, отрепко прогнила, преживявал си и по-големи изпитания.“

Усети промяната, когато сърцето му заби само, без нейна помощ. После Каз се закашля силно и на пресекулки, вода изригна от устата и носа му.

Избута я от себе си, бореше се да поеме въздух.

— Махни се, по дяволите! — излая дрезгаво той и изтри уста с ръкавицата си. Очите му не бяха на фокус. Сякаш виждаше през Нина. — Не ме докосвай.

— В шок си, демджин — каза Матиас. — Едва не се удави. Би трябвало да си се удавил.

Каз се закашля отново, цялото му тяло се разтресе.

— Удавил — повтори той.

Нина кимна бавно.

— Ледения палат, помниш ли? Невъзможният удар? Оцеляхме на косъм? В Кетердам те чакат три милиона крюге?

Каз примигна и я погледна в очите.

— Четири милиона.

— Помислих си, че това може да те върне при нас.

Той разтърка лице, като продължаваше да кашля.

— Успяхме — каза накрая с почуда. — Дйел наистина върши чудеса.

— Ти не заслужаваш чудеса — каза навъсено Матиас. — Оскверни свещения ясен.

Каз се изправи на крака, залитна, пое си предпазливо въздух.

— Дървото е просто символ, Хелвар. Ако богът ви е толкова деликатен, по-добре си намерете нов. Да се махаме оттук.

Нина вдигна ръце.

— Пак заповядай, неблагодарник такъв.

— Ще ти благодаря, като се качим на „Феролинд“. Мърдайте. — И пое с усилие по големите камъни на клисурата. — Пътьом ще ми обясните защо нашият знаменит шуански учен изглежда като съученик на Вилан.